йо

здравейте, здрасти, тук дима, дано не умирате от жега като дима, нека ви разкажа за живота си
(което никак не е интересна или забавна история ама се пак)
като цяло, много нови неща. завърших си средното образование. влязох в университет. пих кафе на центъра на дубровник. пих кво ли не по плажовете на будва, чакайки изгрева, слушайки азис.(недейте си купува албански алкохол от сувенирни магазини. то и аз закво си купих нз ама) в рамките на пет дни минах през пет държави и имах привилегията да се оплаквам, че никъде нямат мойте цигари. за пръв път пътувах сам с нощен до бургас, и сам на връщане, пак с нощен. изкарах си лятното слънцестоене, пиейки всеки път като се чуе думата "сър", в квартирка в зорница. бях на първия си прайд. (видях се с шанис и христо и мирела и яница и деси и неда за пръв път, и с два пъти повече хора за пореден път, и ми беше топло и нереално не само заради жегата) имам котарак, или пък той има мен, зависи как гледаш на нещата. татуирах се, тоя път в студио(нямам намерение да я качвам никъде, тъй че ако се видим, може и да ви я покажа, инак никъв шанс). гримира ме човек, с когото се бях запознал преди две вечери в ъндъра на много бири. гледах civil war, не бях гледал предния филм. гледах и apocalypse, не помня какво съм гледал от екс мен като цяло. другия месец по тва време вече ще съм бил в париж, ако боговете склонят, и съм почти на деветнайсет, и, главозамайващо е.
основно защото наистина не очаквах да доживея почти нищо от това.
не знам дали мога да напиша мотивиращ пост, по принцип съм ебаси грантера и мотивацията, че и оптимизмът хич не ми идват отвътре. пък и не е като животът ми да е приказка, смисъл безработен съм, не искам да уча в мястото, където се заврях, не искам и да живея тук, страх ме е да ходя на любимите си места щото може да Срещна Някого и току виж Умра :), но пък хей, жив съм. тва ако не е мотивиращо, нз кво, брат.
това настрана, новият албум на pierce the veil... не знам брат. смисъл слушайте го. особено ако сте слушали предишните и са ви харесали щото. еле. много. също така франк търнър, не знам за кой път го препоръчвам ама секи път съм чул повече негови песни и секи път съм с повече респект(току виж му изслушам и дискографията, баси)(тва не съм го правил откак открих арч енеми а тва беше в седми клас втори срок) orphaned land, не съм ги въртял от бая време ама са ми много мили. хм. тия дни или съм много шантави неща, или много сръбско и чалга и криско. (петък вечерта след дипломирането бяхме механа и после бяхме ъндър, и като се прибирах човекът в таксито гледаше документалка за удсток и после ми пусна металика. не съм фен нито на едното ама беше толко мило)(не колкото бабите, които ни ръкопляскаха, когато прайда минаваше покрай блока им. баси)
оф, Живейте. да му се нема. не че нещата се подобряват, ама се пак. дръжте се. намерете си причини, или пък недейте и се носете по течението, все ще ви отнесе на някое вълнуващо място, ако и да е за кратко. не съм голям фен на yolo ама ако тва ви мотивира тогава карайте на него, ако като мен вярвате в прераждане - да, ще живеем отново, ама няма да живеем тук и сега, и колкото и да е шити тук и сега, всичко си има причина. пък и сме корави копелета, нали. можем. живейте за малките неща, или пък aim-вайте към по-недостижими неща като да пиеш кафе на шибания център на дубровник, бате не съм вярвал, ти знаеш ли ква архитектура, церсей е била тука ебаваш ли ме. тъй де, може не всичко да е цветя и рози, ама, поне да е в границите на търпимото?(ако не е, направете си го, ебаси.)

хоп-full

дано ви намирам щастливи, здрасти, дима съм, и имах много коса като се събудих тая сутрин ама ае

накратко, щото от време насам не съм писал - слушайте мюзикъла хамилтън, beach slang, ария и черное кофе и новия албум на the 1975, мернах че и pity sex имат нов ама още не съм го прослушал. ся надълго за бургас и тойфел, примерно

тойфелът беше, хм. не че ме ебе. резултата ми трябва за да вляза в ауб, а аз там не искам да влизам лол; след тойфела(който беше в софия ако някой е изпуснал) се видях с роуз и пихме кафе, после се метнах да се видя с хавок и ник - ник влачеше някакви двама със себе си, хавок беше придружен от слънчева ама я изпуснах ;_; ениуейс, повисяхме, полафихме си, ник и пичовете запрашиха нанякъде, ние с хавок намерихме сашко и отидохме на ндк та да може сашко на спокойствие да ми изяде Всичките Фалафели. и някакви лапета ни нарекоха "kawaii", мисля, че загубихме хавок при което. абе, беше фън. в десет обаче почваше главния фън, щото в десет трябваше да е дошъл влака вече. йееееееее. видях си птичките, нагушихме се, пушихме, айде на влака - К Е Ф. разбира се, съпрузите се скараха четири пъти преди рождения ден, който почваше в 12 - лол - но то как иначе. криса си звукоираше стабилно, всичко беше шест. бившия на сестра ми се опитваше да ми се мазни както винаги, тва момче не го разбирам тбх. не че ми пречи. но е странно. свирихме. имаше рожден ден. що ли нямаше. имаше ебаният султан и сам на бара, чак и хлебарката, имаше много нецензурни красоти, имаше сто години !! що ли не. беше приятно. беше красиво. сър трябваше да направи нещо поне щото докога само ще я зяпаш ве, мой, аре земи се у ръце, та го подритвах отвреме-навреме, той ме гледаше косо, но иначе пътя мина без инциденти, даже съм ударил нещо като 2 часа сън. о да, и имаше бира и ракия, но тва е очевидно май?
слизаме от влака обаче сме в някъв нов хотел който господ знае къде е - а именно на пичка си лелина, обаче аз сънен и не помня ни посоки ни нищо. лол. мятаме се със сърът в единствената вече свободна стая, леглото е спалня - кво ни боли, спим като бебета, другите на кафе. ставаме към десет сутринта, решаваме че искаме моренце. брат къде е морето. брат. брат къде сме. абе в бургас има ли лидл изобщо. фак фак фак. аре обратно. брааат. върнахме се по в центъра, той си остави китарата да му сменят струните, аре в хеликон, той не е бил в хеликон, господи. не се охарчих, за всеобщо учудване. взехме му китарата, минахме за по скрежинка и айде на плажа. К Е Ф. май в аск се мярна някаква снимка от тогава. после на връщане му взех шоколадка, той май умря. после със соня пихме бира на хитлера и й разправях за хамилтън и t100, сигурно и за още нещо, паметта ми е не особено услужлива атм, сонче нали не се сърдиш душо <3 после някакси стигнах до хотела, взех някъв душ, събрах си реквизита, аре надолу към военния. стрес стрес стрес. аз: брат кви ми бяха репликите, ана: брат как се казваше пиесата. баси. излизаме на сцена, пълен кур, първите двайсе минути няква гробовна тишина, ние някво уаааат. както и да е. домашния шоколадов кейк беше долнището на пижамата на роза, прайслес. и май й занесох ракия вместо вода по едно време, лол. но както и да е. журито ни бяха харесали, не че ни бъркаше особено, върнахме се до хотела да оставим нещата и да се преоблечем и аре към морската че марио има рд. бира и китари, пълен рай. после обратно в хотела пушихме на терасата на стаята на ана и пихме чай от хеликон, гледахме еротични реклами, беше фън. беше твърде фън. заспал съм към четири, в седем ме будят. пиесата, в която така и така не участвам, е от 11:30. ся сме седем брат. нищо де, събираме багажи, пием кафе пътьом, пушим, псуваме. роза има имен ден обвиъсли, взимаме й роза :D която после отива за реквизит. качвам се с верчето при осветителя, цялата пиеса се ебаваме с павле и сър и така нататък. слизаме долу, журито още повече ни е харесало. със сър мислим да се хвърлим до плаза да пием старбъкс, все пак оставаме да гледаме пиесата след нашата. която ни счупва отвсякъде, евала на пичовете страшни бяха. направоо.... отиваме с оня до плаза, взимаме си старбъкс, и на вера взимаме, аз виждам ориндж. брат, не. БРАТ, ДА. офф. връщаме се към центъра бая късничко, айде пак на плажа, трупата се връщат към военния пак да гледат, аз отивам да се видя с влад и галар. и така нататък.
тоя бургас беше толкова сплотяващ, толкова разтоварващ, толкова КРАСИВ и изнервящ и шибан и искам пак, мамка му. тоя път като се върнах нямаше нищо красиво в благоев. освен леглото ми, така де. искам пак. искам да доживея пак. а тва е ново.
честит празник бтв, бая сме дето празнуваме тия дни(най-вече честитя на езичниците, но и на вас другите нека ви е весело) - да сме живи и силни и Свързани и само напред :)

слава болгары

вчера бях свидетел на аркона. аххххххххх. когато концертът е на група, която не слушаш, но подгряват личните ти божества и ти трябва да идеш - и отиваш, че чак и сам си купуваш билет, и се чувстваш възрастен и отговорен. по пътя към софия се надъхвам мислено и чета ерагон, защото атмосфера, стигаме и трябва да се настаняваме, че да ядем, аз съм на АР КО НА АР КО НА АР КО НА от три дни вече плс за кво ми е храна(плюс съм махмурлия заради хелоуина, ама това е друга и доста по-скучна история), довличам се към 6:30 до микстейп. и съм сам(лол сам)(здрасти бтв, в момента ползвам картър, или самуил. без прякори). и е страшно и явно има правило да не си миеш косата, когато ще ходиш на мьетъл концерт.(а аз съм я измил, че и сплел)(по-късно ми казаха, че изглеждам някак езически за събитието, което ме поласка, но все пак се чувствах не на място). и да си с мьетъл тениска. а аз не съм. аз съм с яке и суичър и ботуши с три номера по-големи, и със социална неловкост. и виждам познато лице и слава на боговете и то ме вижда; адаш ми е, не сме се запознавали на живо, не сме си писали, но периодично си харесваме профилните.(и, както по-късно излезе, имаме общ познат - ирен)("българия е малка за нас"тру, тру) залепям се до баткото щото ме е страх, чакаме около час да влезем, на входа ми се дивят, че имам 18. еми, младолики сме си вещерите :D влизаме, първо се позиционирах близко до сцената(където после щях да съм близо само до лазар и княз, навярно), адашът идва да ме викне "ако искаш ела при нас, малко сме животни ама да не ти е скучно". киснем. киснем още. ловя някакъв нет ама ми е нерви. ЛАЗАР ИЗЛИЗА. АНДРЕЙ ИЗЛИЗА. КНЯЗ ИЗЛИЗА. ВОЛК ИЗЛИЗА. ЗАПОЧВАТ ДА СВИРЯТ аз не пищя щото съм зает да се шашкам МАША ИЗЛИЗА АЗ ПО-ВЛЮБЕН НЕ СЪМ БИЛ. маша е толкова красива на живо вие си нямате представа. маша е звяр, заеби колко е красива МАША Е ПО ЦЯЛАТА СЦЕНА И МАША Е ПО-СТАБИЛНА ОТ КОЙТО И ФРОНТМЕН ДА СЕ СЕТЯ, МАША МЕ ИЗЯДЕ НАПРАВО. губи ми се кои песни свириха, защото не им помня много имена, знам че имаше лики бессмертных богов, имаше гой роде гой(на която беше МЕЛЕ до мен), имаше няколко песни от явь, стенка на стенку беше предпоследна(и съответно бате ви неволно се завря в първия си wall of death), за финал беше ярило. беше прелестно. мошът почна на втората песен, нататък буквално на всяка се вихреше съркъл пит, аз се криех зад адаша повечето време(който буташе ентусиастите далече от нас), макар че и той се метна веднъж-два пъти :D честно казано идеята ме блазнеше ама тия вежди щяха да заминат.... в затишието на една от песните, чието име не знам, маша се молеше, а под нея меле, аз правичката да си кажа се чувствах като на ритуал. беше красиво. беше различно. тя ни наричаше братя(някой зад мен й викна "сестро" по някое време :D), беше толкова красиво. могъщо.
оглушах, междувременно. както си бях снощен, всички викат, маша реве, андрей е животно(тбх не очаквах на живо барабаните да са също толкова стегнати и в началото се стреснах), и лазар и княз са машини, волк едва го различавах :D <3 но така де, шумно беше, аз шумно много не обичам, ама се влюбих. визуално също си беше стимулиращо(много светлини, но пък и многото коса на волк и на маша <3 <3), екзалтираният другар на адаша, който скачаше и се мяташе току под носа ми, не смогна да ме осакати, което в общи линии прави преживяването крайно положително. минус, че нямах пари в себе си нито за мърч, нито даже за бира, а тениските ми харесаха :'((( но нищо. друг път, надявам се.
и те така. сега ще ми е славянско бая време занапред, грея в общи линии. и съм в пълно бойно снаряжение - или езическо, де. слава. :)
пс. не, не останах за корпиклаани. нямах нуждата.

вече не знам защо водя блог

{TW: алкохол? изнасилване също(само е споменато) също така спойлъри за бъфи и ейнджъл}
здрасти, сеня тук, знаете ли колко тъпо се чувствам. имам шибани гласове в главата си, а трябва да се притеснявам за това, че ако не изглеждам достатъчно МЪЖЕСТВЕНЕНЕННО няма да мога да си взема кафе без дежурното "госпожице" и какво толкова лошо има в лаковете за нокти, ЗАЩО ЗА БОГА ПРОДАВАЧИТЕ И БАРМАНИТЕ И ИЗОБЩО ХОРАТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ТИ ПРЕДЛОЖАТ НЕЩА, ЗА КОИТО ТИ ВЗИМАТ ПАРИ, ТРЯБВА ОБЕЗАТЕЛНО ДА ПРЕДПОЛАГАТ КАКЪВ ПОЛ СИ, КОПЕЛЕ МАХНИ МИ СЕ ОТ ЖИВОТА накратко казано искам да нося очна линия навън без да се чувствам застрашен и изтрит. мое ли.
вдругиден отивам да гласувам. днес си говорим с мама в колата и тя "ти сега нищо не знаеш така че каквото и да гласуваш няма мн значение пък и това е един глас само от 70К можеш и невалидна да пуснеш" без думи съм. но пък наистина няма значение, това какво се водят, кметски само. гласът ми няма значение. уоу. доста отрезвително влиза. (като споменах, ставам да си направя едно айриш. може и да е девет, дреме ми или както се оказва, едно малко чисто. нямаме кафе богове защо) до осемнайсет нямаш глас, след това гласът ти няма значение. фак.
реве ми се по причини, ама коопеле. нищо не знача. оф.
лаверн кокс щяла да играе доктор франкенфърдър в нов вариант на роки хорър. повръща ми се. и в крайна сметка ние сме приемащо, отворено към транс хора общество, което вижда транс жените като мъже в корсети и жартиери. оф. стига ве. защо няма кафе в тая къща защо внезапно саднах толкова, втф, ядосан съм и ми се реве дайте да ви говоря за спайк и ейнджъл.
лиъм по рождение е ирландец, човешкият си живот е прекарал по кръчми, пиян като свиня, заобиколен от случайни жени, разочарование за баща си и семейството си. превърнат от дарла във вампир в някакъв момент, първата му работа като такъв е да убие майка си, малката си сестра и баща си. приема името анджелъс. има си репутация. уилям е британец, до срещата си със създателката си живее при майка си, която уважава и обича, стеснителен е, заеква, посвещава стихове на някаква девойка от по-високо потекло, която съответно го наранява, в този вид е забелязан от друсила, която го превръща. първото нещо, което прави като вампир, е да се прибере ентусиазиран вкъщи, защото майка му може да си остане завинаги същата и да не боледува и да не старее и умре. това е, аргументацията ми се изчерпа.
но добре де, проблемът ни със спайк е, какво? зъл е? спайк никога не е надминавал анджелъс по кръвопролития, жестокост, измъчване етц. проблемът ни със спайк е, прави нещата, които правят и другите вампири. проблемът ни със спайк Трябва да е поведението му към бъфи(като опита за изнасилване, например. макар в случая той да не мислеше трезво. и като онзи супер супер крийпи олтар, и бъфи роботът, и тн. иу). обаче плот туист: той нямаше душа. той нямаше душа и беше ужасен, и беше противен и с хищническо поведение и супер гнусен ----- но сравнено с всеки друг от неговия вид, това беше нормално поведение. само че не го сравняваме с "всеки друг", а с ейнджъл, ейнджъл който нека не забравяме че има душа в тези сравнения. ейнджъл който като човек не е обичал, като вампир не е обичал дори дарла, който се влюбва за първи път в бъфи и пак не знае как да се отнася с объркано 16годишно момиче(аре да не отварям как бъфи е ДЕТЕ тогава). ейнджъл, вампирът(,прокълнат) с душа. прочетете пак скобите. замислете се.
спайк нямаше душа и го беше грижа за майка му. спайк нямаше душа и обичаше дру и я пазеше и ценеше. спайк се влюби в човешко същество, все без душа. спайк се бори за душата си и я спечели. спайк без душа плака за бъфи, когато тя умря, той беше единственият до нея когато се върна - не уилоу, не зандър, не джайлс, не сестра й, спайк я задържа далеч от пропастта а беше залитнала и всички го знаем. спайк без душа.
а ся си спомнете анджелъс. в случаен момент, по избор. "анджелъс" и "токсичен" са синоними. ейнджъл е ставал анджелъс два пъти(веднъж в бъфи и веднъж в ейнджъл), на втория път не исках да гледам епизода, защото самата идея ме филмираше достатъчно. спайк беше без душа колко, шест сезона? не можем да заклеймяваме спайк като "зъл" само защото ейнджъл не е. спайк е зъл - да, но той е вампир? вампирите са? зли? вампирите нямат души и съответно нямат морал и съвест и съответно са зли? какво очаквате, защо избирате ейнджъл пред спайк когато ейнджъл не представя образът на вампир, а на голямо пухкаво кученце с лоши зъби. аре малко(замина структурата, хахааха). спайк не е токсичен, спайк не е лош за бъфи. спайк не се върна при нея в пети сезон на ейнджъл само и единствено защото на уедън му трябва още един "герой" наоколо. ейнджъл не се и опита да е с нея - защо, защото не можеше да види начин да е с нея без да спи с нея(но за това нека виним уедън), а ако спи с нея ще загуби душата си, блабла всички знаем какво става. спайк беше с нея и нямаше душа. спайк обаче е нормален вампир, докато анджелъс е  ч у д о в и щ е
мога да хейтя ейнджъл и без да го сравнявам със спайк, но засега нека ви метна и едни думички на спайк, които в общи линии обобщават мнението ми за ейнджъл: "and i'll tell you why you can't stand the bloody sight of me" "tell it to your therapist" "because every time you look at me, you see all the dirty little things i've done, all the lives i've taken because of you! drusilla sired me, but you, you made me a monster" .. "you never knew the real me. too busy trying to see your own reflection. praying there was someone as disgusting as you in the world so you could stand to live with yourself"
и те така. тоя рант не знам към кого е насочен, ама феновете на ейнджъл за сметка на спайк ми лазят по нервичките. всеки с вкусовете си, да, дръжте свойте далеч от мен :)
пс. ейнджъл защо накара лорн, моето чувствително емоционално бебе, да застреля линдзи? линдзи какво толко го бърка? нали го обезсили и горните го бяха наказали и тн, пък и се нави да му помогне, ейнджъл що трябва да си смотан
много се паля за бъфи, то по-добре за бъфи отколкото за живота ми или нещо такова предполагам ама се пак
следващия път може да се запаля за ерик дрейвън, философията на сериала съпоставена с тази на филма и знам ли какво още. за сега лека нощ, и наздраве на събратята и посестримите и родата по среднощно подпийване. да ни е на добре.

твърде много музика има по тоя свят, тц тц тц

{TW: храни, много негативност, ableist slurs, линкът към туит на халси е леко nsfw}
мрънка ми се, обмислям пето кафе. уф. здрасти, арсений андонович на вашите услуги. всъщност на своите само, освен ако не сте мона(дано няма против да й викам така :D). уф уф уф. как може да заспя с ейнджъл, да стана, да ида на училище... за да продължа да гледам ейнджъл? що за?? 12 клас трябва да си отговорен и да си оправиш оценките, мъч важно, внимавай в час -- бате аре първо преподавателката ми да си направи усилието да Влезе в часа :D :D много ми се рисува с бои в момента, на статив, не съм рисувал на статив от четвърти клас. сълзичка. рисуват ми се дракони.
което е гадничко, щото драконската анатомия е доста сложна, пропорции кво е тва. пък и имат мега трудни за рисуване очи, гадините...
петото кафе е налице, ужас. имам много спирала по себе си(главно по миглите). не знам защо това отнема толкова време, уж е само въведение? как да ви въведа е въпроса. оф.
ще се престоря, че не знам за новите албуми на стейт чемпс и йелоукард. предоставям ви няколко детайлни и няколко не чак толкова ревюта на скорошни албуми, ще гледам да не задълбавам в жанрове щото все е музика в крайна сметка.

BRING ME THE HORIZON - That's the spirit

трябва да спра да имам високи очаквания към групи чиито последни албуми са били силни, щото или си НеЧовек или съответно ще се озориш да се надскочиш. още отпреди се бяха занесли по клишетата, та това не трябваше да ме учудва, наистина - но, хайде де, сериозно ли? половината песни са ви "авторски" прочит на Прекалено Протрити Клишета, другата половина ме запознават с някаква съвършено нова група, несъмнено приятна сама по себе си, ако си бях дръпнал албума с желанието да чуя нещо такова. да, промяна, да, не може да се тъпче на едно място. да. ама мама му деба, ако искам сок от портокал и си купя един литър сок от портокал и се окаже, че е 50% портокалов и 50% ягодов, просто, мама му деба. разочароващо е. айде без. разбира се, не мога да скрия колко се радвам, че текстовете са(ако ще и клиширани) сравнително по-позитивни от обикновено. няма какво да си кривя душата, drown като излезе се бях ентусиазирал супер много и после я чух и първата ми реакция беше "оле милите ама те още тъжнички олее ://///". смисъл, фен съм от три години, всичко съм им слушал и не ми е драго да ги слушам нажалени, та това е плюс. другият плюс са Мега зарибяващите мелодии, барабаните са на шест, на по-бързите песни може сериозно да се купонясва. но забележките ми са към слабите текстове в силните откъм инструментал песни, и към слабия инструментал в силните към текстове песни, лайк, ако бяха направили наполовина толкова парчета ама да бяха добре и в двата аспекта щеше да е пер фект но. личната ми оценка на музикален сноб обаче е такава. (6/10)

MELANIE MARTINEZ - Crybaby

това пък не знаех, че го чакам. и не го и очаквах в този му вид, но пък не бях особено запознат с мелани извън проявите й в екс фактор, предполагам бях в грешка да очаквам още кавъри. макар че доста й се получават. dollhouse беше тоолкова позната когато я слушах за пръв път, после съм я въртял още много пъти и в резултат сега ми се стори като някакъв кавър :D но това си е мой проблем. като цяло е доста добър албум? песните имат страшен бас, особено soap(която ми е слабо място и откъм текст, о, богове, не съм ли аз това, сериозно). на места ме дразни, естествено, то мен има ли нещо, което да не ме дразни. за изпълнител с нейната визия цялото това и да се гримирате душите ви няма да станат по-красиви някак горчи. разбирам защо го има. разбирам естетиката на албума и концепцията и тн, ама. гадничко е. иначе много алиса, в което лошо няма, освен разбира се ако тоя албум не стане нещо Голямо(а не е като да няма потенциала), какво ще ги правим малките neurotypical дечица като почнат да се наричат пс*хопатчета и л*ди щото им звучи красиво... тая музика е страхотна и empowering за психически болното общество, да да да да да, прекрасно е, че имаме песни, които звучат като нас. но някак не искам да става публично достояние, защото не всички, които ще чуят тези песни ще имат нашите преживявания и честно казано страшно ми е писнало от деца които ми се врат в краката, не знам дали ме разбирате или звуча като задник. сигурно второто. всъщност искам и вашите мнения по този въпрос(не дали звуча като задник, а дали не трябва да се забрани с няколко закона на хора извън малцинствени общества да крадат неща от тези общества), пишете ми някъде, включително като коментар тук. плс, искам да проведа тази дискусия. това настрана, браво на мелани, мога да й пожелая само още такива добре направени и съответно добре приети музикални проекти. (9/10)

HALSEY - Badlands

всичко, което мога да кажа е ДААААААААААААААААААА
ебаси добрия албум, ебаси добрите текстове, би могло да е с идея по-басово на някои припеви ама ЕВАЛА. даже нямам критично мнение за това произведение на изкуството. едно на ръка, halsey е най-сладкото човешко същество на земята, друго на ръка, има зверски усет за вокали и думички, които те докосват точно където трябва, сериозно, тя е богиня, аз повече думи нямам, ааааа красота. даже ще дръпна и track by track, леле колко ми хареса този албум. castle е толкова зверска, hold me down има някакъв натали дормър вайб, сигурно защото хем е закачлива хем секси, NEW AMERICANA ТРЯБВА ДА Е ХИМН, drive може би не влиза в личния ми top10 ама кого го ебе за моя top10, roman holiday е ужасно сладка песен без да е сладникава, честно казано харесвах бавния вариант на colors мъничко повече, но пък и този е доста приятен, coming down е хипнотизираща, haunting е, ами, haunting :D, control ми е под-душа песента на века, този туит като че ли е достатъчен, за да обобщи young god, ghost е красива по всичките болезнени начини. настрана от тях, i walk the line е чистото размазване, а gasoline съм просто аз. препоръчвам ви да си дръпнете делукс версията, ако не можете да си позволите да си купите албума, и просто да се накефите щото омг, омг, омг. (10/10)

THE WONDER YEARS - No closer to heaven

трудно смелих това. тежко е за слушане когато от няколко месеца насам нямаш някого и липсата още не е преминала в носталгия, още е като да стоиш под водопад от йод, смесен с остриета. не бях чул, че имат нов албум, даже да съм откровен не се бях сещал за тази група от доста време, та ми стана мило. пуснах го. разревах се. не знам как ще го приемете, ако не сте преживявали нещо такова, в музикално отношение си е средностатистически the wonder years, нищо иноваторско. вокалите са същите, структурата на песните е същата, структурата на текстовете също си е същата - никога нещо твърде общо, винаги детайли, имена, улици, все части от преживяването, които го правят лично и интимно и само тяхно си, честно казано трудно е да рилейтнеш на техните песни на 100 процента, щото даже да напишат песен за това как са вечеряли в макдоналдс пак ще е "беше 10:54 вечерта на 11 февруари 2006та, навън някъв кучи студ, мен ме болят костите, с Питър и Раул и момчетата сме и сервитьорката има твърде ярко червило и домът ни липсва особено оная закусвалня на шеста дето Джейми се преби пред нея в осми клас, помня как устната му кървеше и ме накара да разбера какво е да си жив", разбирате ли накъде бия :D те са си такива. рилейтваш на яденето на хамбургери ама не можеш да постнеш текста на стената си във фейсбук и да добавиш "me as fuck", щото копеле, кого лъжеш. но боли, мамка му. боли, защото измежду адресите и описанията на облаците има човешка емоция, която е твърде близко до мен, и, мамка му. ще ми се да можех да пиша така. ще ми се поезията, която ти посветих, да беше нещо повече. уф. по-добре да спра тук. (леко лирическо отклонение, но you in january е най-e/R песента, която ми е попадала от доста време) (10/10)

THE FRONT BOTTOMS - Back on top

о, бебета мои. някъде на втората песен знаех, че обичам този разкош, не знам дали на вас ще ви хареса? имам предвид, това са дъ фронт ботъмс, те са си, ами, себе си. ако не сте ги харесвали преди този албум, няма да ги захаресвате заради него. честно казано, разбирам какво разказват сигурно едва в три-четири от песните им(и броя цялата им дискография, не изолирано този албум), но съм им свикнал, свикнал съм да гадая това сега метафора ли е, или е прав текст, и ако това е прав текст то дали не греша относно предното изречение - в това им е чарът :D motorcycle е песента. тва е. пиша (10/10) и си ходя.

селска магия

{храна, алкохол?}
така. драго ми е, пак смених име, уф, та да, аз съм арсений. или арсèн. ползвал съм това име и преди и си го обичам, пък и се съкращава на задник, ай ся.
днес цял ден съм на село(дребните са с майка на море, не ми се седеше сам в къщи)(лол сам) и помагах на баба да прави лютеница!!! тва не руската ми баба, а българската. жената си е оттука, от едно селце на 15 минути от града, има сестра и петима братя и са расли в същата къща, в която ходят сега като се качват на градината - пардон, присойната.
това чудо е със седем тераси, баба успява да ги полее за един ден, аз съм безмълвен и сразен(игнорирайте римата). смисъл,

 и това с всичко от люти чушки и картофи до круши и диня, аре бе
за домашна лютеница, за разлика от купешката, ви трябват 20кг домати, 10кг чушки, моркови, кромид, магданоз, сол, захар и три пакетчета млян кимион(добре де, не е задължително, ние така я правихме обаче и стана супер вкусната). за купешката ви трябва само липса на мотивация и тотално загърбване на добрия вкус. смисъл, онова се вари на 700 градуса сериозно ли мислите, че има нещо истинско останало вътре? ИСТИНСКАТА ДОМАШНА ЛЮТЕНИЦА Е ИСТИНАТА И СВЯТОСТТА В ЖИВОТА, плюс в правенето й има известна доза вещерлък.
не знам в какво се изразява? но?? я има???
оф тръгнах да пиша това преди двата шота йагер :D и сега се позагубих, съжалявам... имам да рисувам М Н О Г О, взех си скицник от анивенчър и още стои празен - анивенчъра беше прекрасенннн, нека се престорим че не изкарах една паник атака в началото, беше толкова яко, хората знаеха какво косплейвам, ники ми купи кексче <3
на трети сезон съм на ейнджъл и ми писва тбх ама нямам друго за правене(освен сенсейт)(сенсейт ще почака :/) и многомного ми се пие бира с някого утре примерно.. уф. слушам някакъв микс за е/Р и ми тъжничко, ама пък имах готин ден, айде на ви снимки и лека вечер

ей, хора, септември сме, есента дойде!! нося пуловер и шапка в хола си в момента, леле, не мислех, че скоро ще се отървем от жегите... наздраве

шо стаа, кит кат чънки

нещо съм слаба ракия тия дни. ходих на македония, снимах хиляда неща, мислих да поствам и просто забравих. станах пълнолетен, и тва мина без отбелязване. що ли не. само твитър си знам и това е. добър вечер, името вече не е джим, че нещо спря да ме кефи - приятно ми е, ру. или олег, ако предпочитате.
ъпдейт: изрижавях вчера към обяд, евентуални доказателства в книгата с лицата в по-късна емисия
ъпдейт2: официално подписах договор и официално съм сервитьор!!! което значи, че или работя, или спя. какво е свободно време. (снощният ми бакшиш стигна за два айряна, дънки от h&m, инстантни спагети и кръгла пица от бакалов(ако не знаете какво е това и си нямате във вашия град, искрено ви съжалявам), така че нямам от какво да се оплача в живота си. пък и взех заплата онзиден!!!!)
така, тази вечер ще ви предложа руски таратор, щото руската ми баба е най-яката на света и днес това закусвах/обядвах(станах в 12)(ма съм се прибрал в 3, аре малко солидарност).

какво ви трябва:

• 5 яйца(става и с 4)
• 5 картофа, на размер малко по-големи от яйцата примерно
• 1 хубава голяма краставица
• кофичка и нещо кисело мляко
• малко олио и сол на вкус
• лед??

какво се прави:
варите яйцата(трябват ви твърдо сварени) и картофите(без да ги белите, че обелени като се варят се разкашкват im speaking from experience here). варите ги поотделно предполагам... като се сварят яйцата ги белите и режете на ситно(ситно смисъл на филийки и после на кубчета или нещо от тоя вид не на сол да ги направите), същото и с картофите ама тях ще се наложи да ги изчакате да изстинат. краставицата се бели и се реже пак по същия начин, всичкото това отива в една тенджера. киселото мляко го разклащате както си е в кофичката и го изсипвате във въпросната тенджера, слагате олио като за нормален си таратор и посолвате по желание. сега като се замисля сигурно може и копър, чесън, орехи да се добавят... сипвате вода пак в стил таратор, слагате и лед, разбърквате, благодарите на баба ми че е яка и това е.

и така. гледам ейнджъл, тоест джос уедън отново е най-мръсната обида в речника ми. имам нов телефон, така че мога да снапчатя(но пък нямам на кого да снапчатя... добавете ме transbuffy) и също така имам LINE Play което ми изяжда половината смяна обикновено... самотничко ми е. чета ерагон и гордост и предразсъдъци на kindle и човекът, който се смее на хартия. ходи ми се на бургас ама мноого. може да скоча до софия скоро време като ми се върне изгората от морето(което не знам кога е трябва да го питам), та софиянчета може да се видим в някакъв момент?? мъча една бродерия от един месец. имам проект за музики но ме мързи а и ми трябва някаква програмка за звуци че я да свирим не можем, предложения???? рисувам толкова рядко че вече забравям как работят тия неща. днес брат ми ме помоли да се гушкаме "знам, че момчетата не се гушкат, освен ако не са гейове, ама..." ооооооооооооооо. бесен съм на роланд емерих като целия интернет и не мога да повярвам, че дори ел фанинг ме предаде, как може такова нещо, няма ли транс момчета в холивуд... ако няма да идем :D никакво време нямам за готвене, което е тъжно. ама пък и е жега, кой има нерви да готви като навънка е хиляда градуса по целзий. зарязал съм една бутилка йагер във фризера от рождения ми ден още и нещо не съм я пипнал почти, къде спи грантерът в мен, какво става. пише ми се. ама и за тва нямам време. имам да шия сумати неща ама я познайте. краката ме болят хронично, нося байндър по 11 часа на ден НАЙ-МАЛКО а е здравословно да не са повече от осем, ама нищо. утре съм на село да правя компот от праскови :)
радвайте се на малките нещица в живота. като два дни почивка от работа, евала на шефа. като уайфай на центъра и намаления в маркови магазини и мили хора из интернет, и айрян. като тая риза, дето ти тича като юсеин болт дето вика валката. пийте вода, !! филийки с домашно ягодово сладко, какво повече да иска човек?
а иначе че нямаш достатъчно близък до себе си човек вече и че семейството ти е скапано и че получаваш повече бакшиши, като се преструваш на момиче, а отвътре ти иде да се застреляш, майна и тва го има. ама дайте го по-кротко. чилвайте. спете по много, сериалите могат да почакат, обличайте се както ви е кеф и не обръщайте внимание и всичко ще е наред :)))