Представа нямам какво правя в момента?????
Йо, това е Джим(който е много възможно скоро да си смени името)(отново)(не се отчайвайте от мен отсега, става по-зле). Ъъ. На седемнайсе съм, югозападно разположен в нашата прелестна страна, по природа лигльо, звездите ме пишат лъв. Равр. Синеок съм, сега като се замисля не знам защо споделям това, ъъъъъ, също така съм рус? Поне повечето време. Накратко казано, гиздав трансджендър момък :P Пиша странни разкази за гейове, но няма да ви доставя този трагизъм. От друга страна, този блог може да съдържа:
- снимки на котки
- рецепти(които наистина недейте да следвате палил съм тиган)
- некомпетентни ревюта на албуми или филми, евентуално на книги?
- още снимки на котки
- селфита(нарцис съм все пак)
- препратки към гръцката митология, магийки, снимки на полянки
- феминизъм
- тва като споменах пригответе се за супер много рантове
- и може да прасна някоя статийка със своите познания на психически нестабилен единадесетокласник
Ако ме следвате в аск.фм, може и да сте подготвени. Ако не, well, it's better than an opera(или не).
Сега като свърших с официалната част(да си имам официалното....), и понеже три дни бях на път и имах време да посвърша малко работа(т.е да изслушам точно два албума не ме гледайте така), та заповядайте две некомпетентни ревюта, съответно на поп-рок група и на ...деткор?метълкор?ъм?? група. Също така, структурата на това изречение официално отиде по дяволите. Наздраве.
Да започна с това, че не трябваше да имам очаквания към този албум.
Don't panic(2012) беше силен и оттам и надеждата ми да се надскочат с настоящия, ама... уф. Толкова зле подреден албум не беше ми попадал от време насам. Да, това не са Флойд, знам, но пък толкоз некадърно, чак се учудих. Отварящата
Satellite щеше да е чудесна за към финала, пък следващата щеше да е чудесна за.... всъщност за нищо, какво по дяволите е това.
Something's gotta give и
Kids in the dark предвидливо ни ги бяха пуснали по-рано, нали са по-"представителните" песни от албума, и нататък е, знам ли. Слушаемо е, сега, да не ви лъжа. Има приятни попадения, има и недомислици, но от всичките парчета единствено
Missing you,
Don't you go и
Cinderblock garden звучат като ATL. И готината изненада е
Dancing with a wolf. Направо ме отвяха с тази, да не беше гарнирана с
The edge of tonight обаче. Здравейте, ние сме All Time Low, а вие слушате Radio City. (Това съвсем не е обида към радио Сити. Но пък съвсем, съвсем си е обида към ATL). Финалната песен е недомислена, можеше да бъде нещо епично...
(6.5/10)
За това също имах надежди, оправдани обаче. Супер груб и, с извинение за израза, ама истерясал албум, не можах да му се нарадвам и го превъртях четири пъти. Край на лирическото отклонение, наистина са се справили завидно добре? Имайки предвид колко е трудно да се надскочи такъв зверски дебют, а са успяли. Кратко мнение за албума - уха, удължено - доста извратена музика, все ги навикват, че им били детински текстовете, ама кой ти слуша текстове при такива вокали, да бъдем реалисти :D Чистите вокали продължават да са ненужни специално при тази група, но нека, това май ми е единствената забележка към целия албум? Pocket full of posies беше най-красивото нещо, случвало се на слуха ми тия месеци, останалите откровено не изостават, абе, уха. (9/10)
Държа да отбележа - не съм метълист! Също така не съм експерт в който и да било музикален аспект, аз съм си лапе, не ме изяждайте.
Май е това за тая приятна вечер :)
