здравейте, здрасти, тук дима, дано не умирате от жега като дима, нека ви разкажа за живота си
(което никак не е интересна или забавна история ама се пак)
като цяло, много нови неща. завърших си средното образование. влязох в университет. пих кафе на центъра на дубровник. пих кво ли не по плажовете на будва, чакайки изгрева, слушайки азис.(недейте си купува албански алкохол от сувенирни магазини. то и аз закво си купих нз ама) в рамките на пет дни минах през пет държави и имах привилегията да се оплаквам, че никъде нямат мойте цигари. за пръв път пътувах сам с нощен до бургас, и сам на връщане, пак с нощен. изкарах си лятното слънцестоене, пиейки всеки път като се чуе думата "сър", в квартирка в зорница. бях на първия си прайд. (видях се с шанис и христо и мирела и яница и деси и неда за пръв път, и с два пъти повече хора за пореден път, и ми беше топло и нереално не само заради жегата) имам котарак, или пък той има мен, зависи как гледаш на нещата. татуирах се, тоя път в студио(нямам намерение да я качвам никъде, тъй че ако се видим, може и да ви я покажа, инак никъв шанс). гримира ме човек, с когото се бях запознал преди две вечери в ъндъра на много бири. гледах civil war, не бях гледал предния филм. гледах и apocalypse, не помня какво съм гледал от екс мен като цяло. другия месец по тва време вече ще съм бил в париж, ако боговете склонят, и съм почти на деветнайсет, и, главозамайващо е.
основно защото наистина не очаквах да доживея почти нищо от това.
не знам дали мога да напиша мотивиращ пост, по принцип съм ебаси грантера и мотивацията, че и оптимизмът хич не ми идват отвътре. пък и не е като животът ми да е приказка, смисъл безработен съм, не искам да уча в мястото, където се заврях, не искам и да живея тук, страх ме е да ходя на любимите си места щото може да Срещна Някого и току виж Умра :), но пък хей, жив съм. тва ако не е мотивиращо, нз кво, брат.
това настрана, новият албум на pierce the veil... не знам брат. смисъл слушайте го. особено ако сте слушали предишните и са ви харесали щото. еле. много. също така франк търнър, не знам за кой път го препоръчвам ама секи път съм чул повече негови песни и секи път съм с повече респект(току виж му изслушам и дискографията, баси)(тва не съм го правил откак открих арч енеми а тва беше в седми клас втори срок) orphaned land, не съм ги въртял от бая време ама са ми много мили. хм. тия дни или съм много шантави неща, или много сръбско и чалга и криско. (петък вечерта след дипломирането бяхме механа и после бяхме ъндър, и като се прибирах човекът в таксито гледаше документалка за удсток и после ми пусна металика. не съм фен нито на едното ама беше толко мило)(не колкото бабите, които ни ръкопляскаха, когато прайда минаваше покрай блока им. баси)
оф, Живейте. да му се нема. не че нещата се подобряват, ама се пак. дръжте се. намерете си причини, или пък недейте и се носете по течението, все ще ви отнесе на някое вълнуващо място, ако и да е за кратко. не съм голям фен на yolo ама ако тва ви мотивира тогава карайте на него, ако като мен вярвате в прераждане - да, ще живеем отново, ама няма да живеем тук и сега, и колкото и да е шити тук и сега, всичко си има причина. пък и сме корави копелета, нали. можем. живейте за малките неща, или пък aim-вайте към по-недостижими неща като да пиеш кафе на шибания център на дубровник, бате не съм вярвал, ти знаеш ли ква архитектура, церсей е била тука ебаваш ли ме. тъй де, може не всичко да е цветя и рози, ама, поне да е в границите на търпимото?(ако не е, направете си го, ебаси.)
понеделник, 27 юни 2016 г.
събота, 30 април 2016 г.
хоп-full
дано ви намирам щастливи, здрасти, дима съм, и имах много коса като се събудих тая сутрин ама ае
накратко, щото от време насам не съм писал - слушайте мюзикъла хамилтън, beach slang, ария и черное кофе и новия албум на the 1975, мернах че и pity sex имат нов ама още не съм го прослушал. ся надълго за бургас и тойфел, примерно
тойфелът беше, хм. не че ме ебе. резултата ми трябва за да вляза в ауб, а аз там не искам да влизам лол; след тойфела(който беше в софия ако някой е изпуснал) се видях с роуз и пихме кафе, после се метнах да се видя с хавок и ник - ник влачеше някакви двама със себе си, хавок беше придружен от слънчева ама я изпуснах ;_; ениуейс, повисяхме, полафихме си, ник и пичовете запрашиха нанякъде, ние с хавок намерихме сашко и отидохме на ндк та да може сашко на спокойствие да ми изяде Всичките Фалафели. и някакви лапета ни нарекоха "kawaii", мисля, че загубихме хавок при което. абе, беше фън. в десет обаче почваше главния фън, щото в десет трябваше да е дошъл влака вече. йееееееее. видях си птичките, нагушихме се, пушихме, айде на влака - К Е Ф. разбира се, съпрузите се скараха четири пъти преди рождения ден, който почваше в 12 - лол - но то как иначе. криса си звукоираше стабилно, всичко беше шест. бившия на сестра ми се опитваше да ми се мазни както винаги, тва момче не го разбирам тбх. не че ми пречи. но е странно. свирихме. имаше рожден ден. що ли нямаше. имаше ебаният султан и сам на бара, чак и хлебарката, имаше много нецензурни красоти, имаше сто години !! що ли не. беше приятно. беше красиво. сър трябваше да направи нещо поне щото докога само ще я зяпаш ве, мой, аре земи се у ръце, та го подритвах отвреме-навреме, той ме гледаше косо, но иначе пътя мина без инциденти, даже съм ударил нещо като 2 часа сън. о да, и имаше бира и ракия, но тва е очевидно май?слизаме от влака обаче сме в някъв нов хотел който господ знае къде е - а именно на пичка си лелина, обаче аз сънен и не помня ни посоки ни нищо. лол. мятаме се със сърът в единствената вече свободна стая, леглото е спалня - кво ни боли, спим като бебета, другите на кафе. ставаме към десет сутринта, решаваме че искаме моренце. брат къде е морето. брат. брат къде сме. абе в бургас има ли лидл изобщо. фак фак фак. аре обратно. брааат. върнахме се по в центъра, той си остави китарата да му сменят струните, аре в хеликон, той не е бил в хеликон, господи. не се охарчих, за всеобщо учудване. взехме му китарата, минахме за по скрежинка и айде на плажа. К Е Ф. май в аск се мярна някаква снимка от тогава. после на връщане му взех шоколадка, той май умря. после със соня пихме бира на хитлера и й разправях за хамилтън и t100, сигурно и за още нещо, паметта ми е не особено услужлива атм, сонче нали не се сърдиш душо <3 после някакси стигнах до хотела, взех някъв душ, събрах си реквизита, аре надолу към военния. стрес стрес стрес. аз: брат кви ми бяха репликите, ана: брат как се казваше пиесата. баси. излизаме на сцена, пълен кур, първите двайсе минути няква гробовна тишина, ние някво уаааат. както и да е. домашния шоколадов кейк беше долнището на пижамата на роза, прайслес. и май й занесох ракия вместо вода по едно време, лол. но както и да е. журито ни бяха харесали, не че ни бъркаше особено, върнахме се до хотела да оставим нещата и да се преоблечем и аре към морската че марио има рд. бира и китари, пълен рай. после обратно в хотела пушихме на терасата на стаята на ана и пихме чай от хеликон, гледахме еротични реклами, беше фън. беше твърде фън. заспал съм към четири, в седем ме будят. пиесата, в която така и така не участвам, е от 11:30. ся сме седем брат. нищо де, събираме багажи, пием кафе пътьом, пушим, псуваме. роза има имен ден обвиъсли, взимаме й роза :D която после отива за реквизит. качвам се с верчето при осветителя, цялата пиеса се ебаваме с павле и сър и така нататък. слизаме долу, журито още повече ни е харесало. със сър мислим да се хвърлим до плаза да пием старбъкс, все пак оставаме да гледаме пиесата след нашата. която ни счупва отвсякъде, евала на пичовете страшни бяха. направоо.... отиваме с оня до плаза, взимаме си старбъкс, и на вера взимаме, аз виждам ориндж. брат, не. БРАТ, ДА. офф. връщаме се към центъра бая късничко, айде пак на плажа, трупата се връщат към военния пак да гледат, аз отивам да се видя с влад и галар. и така нататък.
тоя бургас беше толкова сплотяващ, толкова разтоварващ, толкова КРАСИВ и изнервящ и шибан и искам пак, мамка му. тоя път като се върнах нямаше нищо красиво в благоев. освен леглото ми, така де. искам пак. искам да доживея пак. а тва е ново.
честит празник бтв, бая сме дето празнуваме тия дни(най-вече честитя на езичниците, но и на вас другите нека ви е весело) - да сме живи и силни и Свързани и само напред :)
Абонамент за:
Коментари (Atom)