дано ви намирам щастливи, здрасти, дима съм, и имах много коса като се събудих тая сутрин ама ае
накратко, щото от време насам не съм писал - слушайте мюзикъла хамилтън, beach slang, ария и черное кофе и новия албум на the 1975, мернах че и pity sex имат нов ама още не съм го прослушал. ся надълго за бургас и тойфел, примерно
тойфелът беше, хм. не че ме ебе. резултата ми трябва за да вляза в ауб, а аз там не искам да влизам лол; след тойфела(който беше в софия ако някой е изпуснал) се видях с роуз и пихме кафе, после се метнах да се видя с хавок и ник - ник влачеше някакви двама със себе си, хавок беше придружен от слънчева ама я изпуснах ;_; ениуейс, повисяхме, полафихме си, ник и пичовете запрашиха нанякъде, ние с хавок намерихме сашко и отидохме на ндк та да може сашко на спокойствие да ми изяде Всичките Фалафели. и някакви лапета ни нарекоха "kawaii", мисля, че загубихме хавок при което. абе, беше фън. в десет обаче почваше главния фън, щото в десет трябваше да е дошъл влака вече. йееееееее. видях си птичките, нагушихме се, пушихме, айде на влака - К Е Ф. разбира се, съпрузите се скараха четири пъти преди рождения ден, който почваше в 12 - лол - но то как иначе. криса си звукоираше стабилно, всичко беше шест. бившия на сестра ми се опитваше да ми се мазни както винаги, тва момче не го разбирам тбх. не че ми пречи. но е странно. свирихме. имаше рожден ден. що ли нямаше. имаше ебаният султан и сам на бара, чак и хлебарката, имаше много нецензурни красоти, имаше сто години !! що ли не. беше приятно. беше красиво. сър трябваше да направи нещо поне щото докога само ще я зяпаш ве, мой, аре земи се у ръце, та го подритвах отвреме-навреме, той ме гледаше косо, но иначе пътя мина без инциденти, даже съм ударил нещо като 2 часа сън. о да, и имаше бира и ракия, но тва е очевидно май?слизаме от влака обаче сме в някъв нов хотел който господ знае къде е - а именно на пичка си лелина, обаче аз сънен и не помня ни посоки ни нищо. лол. мятаме се със сърът в единствената вече свободна стая, леглото е спалня - кво ни боли, спим като бебета, другите на кафе. ставаме към десет сутринта, решаваме че искаме моренце. брат къде е морето. брат. брат къде сме. абе в бургас има ли лидл изобщо. фак фак фак. аре обратно. брааат. върнахме се по в центъра, той си остави китарата да му сменят струните, аре в хеликон, той не е бил в хеликон, господи. не се охарчих, за всеобщо учудване. взехме му китарата, минахме за по скрежинка и айде на плажа. К Е Ф. май в аск се мярна някаква снимка от тогава. после на връщане му взех шоколадка, той май умря. после със соня пихме бира на хитлера и й разправях за хамилтън и t100, сигурно и за още нещо, паметта ми е не особено услужлива атм, сонче нали не се сърдиш душо <3 после някакси стигнах до хотела, взех някъв душ, събрах си реквизита, аре надолу към военния. стрес стрес стрес. аз: брат кви ми бяха репликите, ана: брат как се казваше пиесата. баси. излизаме на сцена, пълен кур, първите двайсе минути няква гробовна тишина, ние някво уаааат. както и да е. домашния шоколадов кейк беше долнището на пижамата на роза, прайслес. и май й занесох ракия вместо вода по едно време, лол. но както и да е. журито ни бяха харесали, не че ни бъркаше особено, върнахме се до хотела да оставим нещата и да се преоблечем и аре към морската че марио има рд. бира и китари, пълен рай. после обратно в хотела пушихме на терасата на стаята на ана и пихме чай от хеликон, гледахме еротични реклами, беше фън. беше твърде фън. заспал съм към четири, в седем ме будят. пиесата, в която така и така не участвам, е от 11:30. ся сме седем брат. нищо де, събираме багажи, пием кафе пътьом, пушим, псуваме. роза има имен ден обвиъсли, взимаме й роза :D която после отива за реквизит. качвам се с верчето при осветителя, цялата пиеса се ебаваме с павле и сър и така нататък. слизаме долу, журито още повече ни е харесало. със сър мислим да се хвърлим до плаза да пием старбъкс, все пак оставаме да гледаме пиесата след нашата. която ни счупва отвсякъде, евала на пичовете страшни бяха. направоо.... отиваме с оня до плаза, взимаме си старбъкс, и на вера взимаме, аз виждам ориндж. брат, не. БРАТ, ДА. офф. връщаме се към центъра бая късничко, айде пак на плажа, трупата се връщат към военния пак да гледат, аз отивам да се видя с влад и галар. и така нататък.
тоя бургас беше толкова сплотяващ, толкова разтоварващ, толкова КРАСИВ и изнервящ и шибан и искам пак, мамка му. тоя път като се върнах нямаше нищо красиво в благоев. освен леглото ми, така де. искам пак. искам да доживея пак. а тва е ново.
честит празник бтв, бая сме дето празнуваме тия дни(най-вече честитя на езичниците, но и на вас другите нека ви е весело) - да сме живи и силни и Свързани и само напред :)
