здравейте, здрасти, тук дима, дано не умирате от жега като дима, нека ви разкажа за живота си
(което никак не е интересна или забавна история ама се пак)
като цяло, много нови неща. завърших си средното образование. влязох в университет. пих кафе на центъра на дубровник. пих кво ли не по плажовете на будва, чакайки изгрева, слушайки азис.(недейте си купува албански алкохол от сувенирни магазини. то и аз закво си купих нз ама) в рамките на пет дни минах през пет държави и имах привилегията да се оплаквам, че никъде нямат мойте цигари. за пръв път пътувах сам с нощен до бургас, и сам на връщане, пак с нощен. изкарах си лятното слънцестоене, пиейки всеки път като се чуе думата "сър", в квартирка в зорница. бях на първия си прайд. (видях се с шанис и христо и мирела и яница и деси и неда за пръв път, и с два пъти повече хора за пореден път, и ми беше топло и нереално не само заради жегата) имам котарак, или пък той има мен, зависи как гледаш на нещата. татуирах се, тоя път в студио(нямам намерение да я качвам никъде, тъй че ако се видим, може и да ви я покажа, инак никъв шанс). гримира ме човек, с когото се бях запознал преди две вечери в ъндъра на много бири. гледах civil war, не бях гледал предния филм. гледах и apocalypse, не помня какво съм гледал от екс мен като цяло. другия месец по тва време вече ще съм бил в париж, ако боговете склонят, и съм почти на деветнайсет, и, главозамайващо е.
основно защото наистина не очаквах да доживея почти нищо от това.
не знам дали мога да напиша мотивиращ пост, по принцип съм ебаси грантера и мотивацията, че и оптимизмът хич не ми идват отвътре. пък и не е като животът ми да е приказка, смисъл безработен съм, не искам да уча в мястото, където се заврях, не искам и да живея тук, страх ме е да ходя на любимите си места щото може да Срещна Някого и току виж Умра :), но пък хей, жив съм. тва ако не е мотивиращо, нз кво, брат.
това настрана, новият албум на pierce the veil... не знам брат. смисъл слушайте го. особено ако сте слушали предишните и са ви харесали щото. еле. много. също така франк търнър, не знам за кой път го препоръчвам ама секи път съм чул повече негови песни и секи път съм с повече респект(току виж му изслушам и дискографията, баси)(тва не съм го правил откак открих арч енеми а тва беше в седми клас втори срок) orphaned land, не съм ги въртял от бая време ама са ми много мили. хм. тия дни или съм много шантави неща, или много сръбско и чалга и криско. (петък вечерта след дипломирането бяхме механа и после бяхме ъндър, и като се прибирах човекът в таксито гледаше документалка за удсток и после ми пусна металика. не съм фен нито на едното ама беше толко мило)(не колкото бабите, които ни ръкопляскаха, когато прайда минаваше покрай блока им. баси)
оф, Живейте. да му се нема. не че нещата се подобряват, ама се пак. дръжте се. намерете си причини, или пък недейте и се носете по течението, все ще ви отнесе на някое вълнуващо място, ако и да е за кратко. не съм голям фен на yolo ама ако тва ви мотивира тогава карайте на него, ако като мен вярвате в прераждане - да, ще живеем отново, ама няма да живеем тук и сега, и колкото и да е шити тук и сега, всичко си има причина. пък и сме корави копелета, нали. можем. живейте за малките неща, или пък aim-вайте към по-недостижими неща като да пиеш кафе на шибания център на дубровник, бате не съм вярвал, ти знаеш ли ква архитектура, церсей е била тука ебаваш ли ме. тъй де, може не всичко да е цветя и рози, ама, поне да е в границите на търпимото?(ако не е, направете си го, ебаси.)
