снощен съм и имам синина на левия лакът

{алкохол??}
Седя си като пълния пич, HIM до дупка в слушалките (ши кент лет гооооооооуууууу). Махмурлия та се не описва. Вчера Константинът навърши 18, аз за купона закъснях, ама имаше още уиски. Сигурно има причина да публикувам неща основно снощен??? Не я знам обаче.. Както и да е, трябваше да се измъквам някъде два часа след началото на купона им, у една от птичките бяхме, стигнах късно, ама така де. Аз, сър, въпросната птичка и шефа. И Верчето, ама тя пък трябваше да си ходи(а с Криса като че се разминахме пътьом? не си спомням). Влизам аз, сър триумфира(писахме си, докато чаках да стане чисто у нас, там кой по кого си пада в Деърдевил(той по мати, аз по карън :D))(богове иначе да не сте посмели да ми спойлнете Деърдевил само два епизода съм изгледал), аз съм с юмруци във въздуха, а по сити?примерно?? са пуснали Цвети Янева, еле колко си падам по нея, първият ми въпрос е как мога да се сдобия с алкохол. Вторият - с торта.
-богове някой ако ме види как танцувам на i love you(prelude to tragedy) боговееее не съм слушал тая песен от две години сигурно  ще се размажа-
Ахъм. Писането на постове е странно и отнема време. И сигурно мисълта ми се лута доста, ъм, съжалявам за което? Ъм. Невърмайнд. Та, питам птичката-домакин къде е нашият многоуважаван пълнолетен. "Виж сега, той е прегърнал един порцелан, така, там, много го обича в момента", е обяснението на шефа. Умирам, отивам да го видя, милия. Купили сме му тениска с надпис "Who's getting drunk tonight? This guy", той взел, че хукнал да изпълнява. Милия жален. Към два сигурно стана и дойде при нас, легна на едното диванче. Тва беше. Сладур.
Така, по същество. От два нататък нищо не помня(тогава трябваше да се обадя на мама да се разберем как ще се прибирам), но дотам съм горе-долу окей, та чак съм си и чатил с Айви. И със сър, де, не е като да седеше до мен до към 12. :D. Шефа беше потресен от нас, ама вие сериозно ли си чатите в момента. Е не бе, брат ми. Той шефа като почне с неговите истории, еле, заклевам се, едната за трети път я слушах, та със сър си седим и си пишем колко е зле шефа, тва как на глас :'D Така де, така. Докато сър беше с нас, седяхме и клюкарихме, чудехме се на нещата по сити-или-дъвойс(има някаква мистична песен на име "нека силата е с нас" толкова умряхме на клипа), жулехме основно аз и шефа(сър не пие твърд алкохол, той нищо не знае, а домакинята ни нещо не беше в настроение да се присъединява към рожденннника), аз пих чаша розе за Айв и иначе бях на уиски, нямам намерение да коментирам защо точно се отрязах толкова грубо, но леле, толкова беше грубо. Щом не помня часове, заеби. Та. Оф, много се отклонявам? [така и така съм тръгнал, пиша си с Айв и сър в момента, опитвам се да направя някакъв от онези фейсбук тестове, имам отворен таб словото.бг с всичко на Дамян Дамянов и има-няма избухвам в ръкомахане защото HIM][еле свърши ми рейзърблейд роумънс И ПОЧНА ДИЙП ШАДОУС ЩЕ УМРА ОТ СМЪРТ]не, че се оправдавам или нещо, мамка му, пиша целия тоя пост защото шефа има два тефтера с песни и акорди които много искрено искам да открадна.
Шефа е русенец, тотален хипар(макар да не си го признава), ракията на баща му е прекрасна, шефа е бил млад "динозаврите още бяха живи тогава", и освен останалите си качества, е самоук китарист. Не пее добре по екс-факторски стандарти, но пее за кеф на билдинги и събирания и нещата в тефтерите, които е събирал из осемдесетте, от най-случайни шарени хора из българията, аз просто не. Текстовете, човече, няма такава поезия, не съ ще ству ва.
Пък най-лошото, че аз мога да ви я споделя тук, мога да ви дам думите - но не е същото, когато не е среднощ и не си леко(или много) пиян, и не слушаш шефа как свири и се опитва да пее нещо, което твърде много боли, за да е толкова красиво.
 ...и както крадецът изчезва в устата на някой затвор
така зад вратите на твоята пазва аз се изгубвам
далече зад хълма на хиляди крачки в нощта
някой ридае и тишината наоколо буди
широкоплещеста иде към него смъртта
но ние нехаем; далечната смърт ни е чужда
аз ще падна в калта, но в ръката със цвете
и когато смъртта с безмоторната своя машина ме вземе
ще те чакам на последния етаж на небето
и оттам ще решим накъде да поемем 
бяло петно
скърби за човека от другия край на земята
а не ще и да знае, че в близката уличка двама
жестоко се бъхтят и ножът е вече в реброто
познавам сега и последният зъб на живота
и с ръцете си мога само един човек да прегърна
да осъмвам над него и да наглеждам тестото
тъй както хлебарят червен до пламтящата фурна...
Месинджър има някаква опция за изпращане на едноминутни звукови клипчета, това съм го пращал на две части на сър. С музиката е друго, само казвам, с атмосферата - трето... Но така де, този пост е за да отбележа, че съществува поет на име Борис Христов. Гугълнете го, зачетете се, разтопете се - величествен е. Вчера беше и рождения ден на Воев, та напомням, че съществува и Воев, и е мощен и вечен и безкраен.
Абе, ходете се размажете на българска поезия. Не, че ще помогне за матурите :D(трябва да спра да се шегувам с това, догодина и мен ще ме повалят..)
За да е сладък финала, ето така чатя на четири водни чаши уиски(и една розе, Айв, сърцето ми е твое):

имаше една песен на тангра?

{алкохол, nsfw?}

Чудно нещо е да забележиш в какъв красив град живееш чак на преклонна като моята възраст.
Днес ми казаха(понеже ми липсва необходимото количество логика, явно), че.. хм, тук трябва и предистория. Б*си. Има един хълм мъничко извън града, на когото наскоро сложиха един кръст. Свети нощно време, горе се боцкат, доколкото знам, та си е атракция. Както и да е, на този хълм преди се ходеше, като няма къде с гаджето. Разбирате ме, надявам се.
Точно там са сметнали за уместно да разположат гореспоменатия кръст. Хм. Има известна поезия, не отричам. Макар че не знам колко е библейско.
(аз към поднеслия ми тази информация: "то остава и на зайова да сложат параклис"(какво да кажа, китка съм)(нужно ли е да пояснявам откъде произлиза името на Зайова Поляна))
Това ми се видя по-удачно за въведение, отколкото се оказва....

Както и да е, бях обещал да докладвам за Бургас. Протягам се, изпуквам пръсти, ухилвам се, увеличавам фоновия шум. Бургас беше приказка. Както и миналата година, разбира се, аз не мисля, че Бургас някога може да ме разочарова. Ех. Хронологично да карам, влакът Благоев-София беше приятно положение. Купета за по шестима, ние сме тринадесет, ама хубаво. Много рап имаше, в един момент минахме на готини неща, но всички все още сравнително трезви. Имаме час на централна, аз трябваше да се запозная с една дама, но уви, но какво да се прави, за сметка на това бях удостоен с присъствието на бившия си. (Цирк.) Кой каквото успее да купи, за пиене говоря, и същевременно трябва да успеем да изненадаме Марио, той рожденик, милия. Даже и торта имаше, ние сме страхотни. Качваме се на влака, той не знае, че има и подаръци(белезници с пухчета и звънче от онези, Ring For Sex)(кълна се, ние сме добри деца), които подаръци му биват закопчани на ръцете и размахани пред лицето от неговата изгора.
[Тук отново предистория: славен шип, Марио и колежката му отдясно в пиесата, имаше залагания дали ще се забият преди Пловдив или след, те си скочиха на премиерата в Благоевград още, сладури]
В един момент осъзнахме, че никой не е купил алкохол. Някой мъкне два галона бира, ама иначе не. И има от ракията на шефа, ама Коцето вече е препивал с нея и не би, този не пие твърд алкохол, онзи специално ракия.... и Крисито, а то едно мъничко, скри ни шапката направо.
Абе, Верче, ама ти имаш очи! Ама, ти имаш две очи!
И така нататък. Сладурана. Голям екшън стана в тяхното купе, там и "съпрузите" бяха, а ние по-мирните в другото и си пеем, и си свирим(шефа е при нас с китарата :)), и ни е кеф. Не сме спали, обаче готино, та се не описва. В Бургас сме при ранни зори, още в седем сутринта.
Кой ще ти спи, ние сме в Бургас.
Морето, моренцето, ехаааа, скрежинка, стара лимонада, скрежина, онзи гигантския сладолед, моренце.. Играем в 4.30, на никой не му се играе ама грам, не сме спали да подчертая, голяма част сме махмурлии, шефа ни е викнал в един на обяд на откритата сцена в морската да репетираме. Пфффт. И като почнат идея след идея, цялото представление тотално наново, шефа шашнат, ние се топим на онова слънце и не осъзнаваме колко готино се получава, ама си се кефим на живота. Няма по-добри идеи от тези, дето ти идват след безсънна нощ на много бира и ракия. И с топла компания, де, иначе тегаво.
Виждам се с Джейк и Влад, казвам им да дойдат да ме гледат, те НЕ ИДВАТ(копелета)(пфу), ама на нас пука ли ни, макс. десетима публика, а ние се раздаваме, изживяваме си всичко, аз към средата се старая да не се разрева, тежко положение. Грешки колкото щеш, естествено, оплетохме половината реплики, ама хич не ни пука, ние играем в Бургас, ние сме царе.
И после журито ни викат да ни правят четки.
8)
Излизаме с три индивидуални награди и ни е загатнато, че ще имаме още. Кеф. Ние сме директно да пием. Театрално ателие "Птиците", по-добре познати като "Алкохолиците". Душички.
Втори ден в Бургас, аз сутринта съм с Бамби, после трябва да освобождаваме хотела(докато чакаме на рецепцията да слязат всички, шефа, със зарядно в ръка: тва има ли къде да го ръгна за десет-петнайсет минути?)(скандален), зарязваме багажа на гарата към 12 и сме фрий до 9 вечерта. Б*си. Разхождаме кучето на Джейк с Влад и Стефи, после се виждам със Соня, Коцето междувременно пак е смогнал да се скара с онази неговата позната от Бургас, та става весело. На мен ми е свито, все пак, щото само два дни, сериозно ли.... но от друга страна, Два Дни.
За влака на връщане имаме бутилка мартини само. Найс. И играхме на филми, което беше диво, между другото. Пак почти не сме спали. В София грабнахме по някоя баничка и директно на влака, вече беше композиран. Всички сме сънени, никой не спи.
Прибираме се, аз имам към десетина минути с Иванела, псува ми се донемайкъде, цял Бургас съм на скрежинки и някаква пица ако съм забърсал, почти никакъв сън, чисто съм си зомби, обаче към вкъщи само зяпам през прозореца на колата и няк'во, абе, Благоев си е готин град.
Никога не ми идва така. Обикновено от чужди градове се връщам накефен и се разочаровам, щото от щурашко, шарено, свежичко място се връщам... тук. А сега забелязах колко ни е свестен града.
Имаме цяла улица с чадърчета. Имаме много зеленина, чистичко ни е, имаме много планини наоколо. Имаме вече трето заведение за фенове на дългокоса музика, баси, прихванал съм от изразите на шефа. Опа, б*си. Имаме свежарски разположен кръст :D Имаме скейтърчета, имаме метълчета, имаме шарени деца. Имаме пеещи деца и свирещи деца, артистични деца, много. Имаме трансджендър хора! Веднъж бяха направили лесбийска вечер в един от сравнително големите барове и беше минало спокойно. Имаме много готини сгради откъм архитектура(те са много готини, а не, че са много като бройка). Имаме разнообразие, имаме два университета, а оттам много свеж въздух влиза. Чуждестранен въздух. В Природо-математическа гимназия съществува нещо така крайно нематематическо като Птиците. Имаме готина атмосфера, ако знаеш къде да търсиш. И почти прилична скрежина в Йоаната в центъра.
От почти осемнадесет години живея тук, а чак сега се заглеждам.
Хм.
Бургас е по-готин град, да :D, ама и нашия си е готин.

(мислех да пиша и за готиния ден, дето изкарах и дето почна в четвъртък сутринта(заклевам се, аз си имам нормален режим на спане по принцип, шефа е виновен), ама щеше да стане твърде дълго. друг път, може би)
Лека вечер :))