Седя си като пълния пич, HIM до дупка в слушалките (ши кент лет гооооооооуууууу). Махмурлия та се не описва. Вчера Константинът навърши 18, аз за купона закъснях, ама имаше още уиски. Сигурно има причина да публикувам неща основно снощен??? Не я знам обаче.. Както и да е, трябваше да се измъквам някъде два часа след началото на купона им, у една от птичките бяхме, стигнах късно, ама така де. Аз, сър, въпросната птичка и шефа. И Верчето, ама тя пък трябваше да си ходи(а с Криса като че се разминахме пътьом? не си спомням). Влизам аз, сър триумфира(писахме си, докато чаках да стане чисто у нас, там кой по кого си пада в Деърдевил(той по мати, аз по карън :D))(богове иначе да не сте посмели да ми спойлнете Деърдевил само два епизода съм изгледал), аз съм с юмруци във въздуха, а по сити?примерно?? са пуснали Цвети Янева, еле колко си падам по нея, първият ми въпрос е как мога да се сдобия с алкохол. Вторият - с торта.
-богове някой ако ме види как танцувам на i love you(prelude to tragedy) боговееее не съм слушал тая песен от две години сигурно ще се размажа-
Ахъм. Писането на постове е странно и отнема време. И сигурно мисълта ми се лута доста, ъм, съжалявам за което? Ъм. Невърмайнд. Та, питам птичката-домакин къде е нашият многоуважаван пълнолетен. "Виж сега, той е прегърнал един порцелан, така, там, много го обича в момента", е обяснението на шефа. Умирам, отивам да го видя, милия. Купили сме му тениска с надпис "Who's getting drunk tonight? This guy", той взел, че хукнал да изпълнява. Милия жален. Към два сигурно стана и дойде при нас, легна на едното диванче. Тва беше. Сладур.
Така, по същество. От два нататък нищо не помня(тогава трябваше да се обадя на мама да се разберем как ще се прибирам), но дотам съм горе-долу окей, та чак съм си и чатил с Айви. И със сър, де, не е като да седеше до мен до към 12. :D. Шефа беше потресен от нас, ама вие сериозно ли си чатите в момента. Е не бе, брат ми. Той шефа като почне с неговите истории, еле, заклевам се, едната за трети път я слушах, та със сър си седим и си пишем колко е зле шефа, тва как на глас :'D Така де, така. Докато сър беше с нас, седяхме и клюкарихме, чудехме се на нещата по сити-или-дъвойс(има някаква мистична песен на име "нека силата е с нас" толкова умряхме на клипа), жулехме основно аз и шефа(сър не пие твърд алкохол, той нищо не знае, а домакинята ни нещо не беше в настроение да се присъединява към рожденннника), аз пих чаша розе за Айв и иначе бях на уиски, нямам намерение да коментирам защо точно се отрязах толкова грубо, но леле, толкова беше грубо. Щом не помня часове, заеби. Та. Оф, много се отклонявам? [така и така съм тръгнал, пиша си с Айв и сър в момента, опитвам се да направя някакъв от онези фейсбук тестове, имам отворен таб словото.бг с всичко на Дамян Дамянов и има-няма избухвам в ръкомахане защото HIM][еле свърши ми рейзърблейд роумънс И ПОЧНА ДИЙП ШАДОУС ЩЕ УМРА ОТ СМЪРТ]не, че се оправдавам или нещо, мамка му, пиша целия тоя пост защото шефа има два тефтера с песни и акорди които много искрено искам да открадна.
Шефа е русенец, тотален хипар(макар да не си го признава), ракията на баща му е прекрасна, шефа е бил млад "динозаврите още бяха живи тогава", и освен останалите си качества, е самоук китарист. Не пее добре по екс-факторски стандарти, но пее за кеф на билдинги и събирания и нещата в тефтерите, които е събирал из осемдесетте, от най-случайни шарени хора из българията, аз просто не. Текстовете, човече, няма такава поезия, не съ ще ству ва.
Пък най-лошото, че аз мога да ви я споделя тук, мога да ви дам думите - но не е същото, когато не е среднощ и не си леко(или много) пиян, и не слушаш шефа как свири и се опитва да пее нещо, което твърде много боли, за да е толкова красиво.
...и както крадецът изчезва в устата на някой затвор
така зад вратите на твоята пазва аз се изгубвам
далече зад хълма на хиляди крачки в нощта
някой ридае и тишината наоколо буди
широкоплещеста иде към него смъртта
но ние нехаем; далечната смърт ни е чужда
аз ще падна в калта, но в ръката със цвете
и когато смъртта с безмоторната своя машина ме вземе
ще те чакам на последния етаж на небето
и оттам ще решим накъде да поемем
бяло петно
скърби за човека от другия край на земята
а не ще и да знае, че в близката уличка двама
жестоко се бъхтят и ножът е вече в реброто
познавам сега и последният зъб на живота
и с ръцете си мога само един човек да прегърна
да осъмвам над него и да наглеждам тестото
тъй както хлебарят червен до пламтящата фурна...
Месинджър има някаква опция за изпращане на едноминутни звукови клипчета, това съм го пращал на две части на сър. С музиката е друго, само казвам, с атмосферата - трето... Но така де, този пост е за да отбележа, че съществува поет на име Борис Христов. Гугълнете го, зачетете се, разтопете се - величествен е. Вчера беше и рождения ден на Воев, та напомням, че съществува и Воев, и е мощен и вечен и безкраен.
Абе, ходете се размажете на българска поезия. Не, че ще помогне за матурите :D(трябва да спра да се шегувам с това, догодина и мен ще ме повалят..)
За да е сладък финала, ето така чатя на четири водни чаши уиски(и една розе, Айв, сърцето ми е твое):
Няма коментари:
Публикуване на коментар