твърде много музика има по тоя свят, тц тц тц

{TW: храни, много негативност, ableist slurs, линкът към туит на халси е леко nsfw}
мрънка ми се, обмислям пето кафе. уф. здрасти, арсений андонович на вашите услуги. всъщност на своите само, освен ако не сте мона(дано няма против да й викам така :D). уф уф уф. как може да заспя с ейнджъл, да стана, да ида на училище... за да продължа да гледам ейнджъл? що за?? 12 клас трябва да си отговорен и да си оправиш оценките, мъч важно, внимавай в час -- бате аре първо преподавателката ми да си направи усилието да Влезе в часа :D :D много ми се рисува с бои в момента, на статив, не съм рисувал на статив от четвърти клас. сълзичка. рисуват ми се дракони.
което е гадничко, щото драконската анатомия е доста сложна, пропорции кво е тва. пък и имат мега трудни за рисуване очи, гадините...
петото кафе е налице, ужас. имам много спирала по себе си(главно по миглите). не знам защо това отнема толкова време, уж е само въведение? как да ви въведа е въпроса. оф.
ще се престоря, че не знам за новите албуми на стейт чемпс и йелоукард. предоставям ви няколко детайлни и няколко не чак толкова ревюта на скорошни албуми, ще гледам да не задълбавам в жанрове щото все е музика в крайна сметка.

BRING ME THE HORIZON - That's the spirit

трябва да спра да имам високи очаквания към групи чиито последни албуми са били силни, щото или си НеЧовек или съответно ще се озориш да се надскочиш. още отпреди се бяха занесли по клишетата, та това не трябваше да ме учудва, наистина - но, хайде де, сериозно ли? половината песни са ви "авторски" прочит на Прекалено Протрити Клишета, другата половина ме запознават с някаква съвършено нова група, несъмнено приятна сама по себе си, ако си бях дръпнал албума с желанието да чуя нещо такова. да, промяна, да, не може да се тъпче на едно място. да. ама мама му деба, ако искам сок от портокал и си купя един литър сок от портокал и се окаже, че е 50% портокалов и 50% ягодов, просто, мама му деба. разочароващо е. айде без. разбира се, не мога да скрия колко се радвам, че текстовете са(ако ще и клиширани) сравнително по-позитивни от обикновено. няма какво да си кривя душата, drown като излезе се бях ентусиазирал супер много и после я чух и първата ми реакция беше "оле милите ама те още тъжнички олее ://///". смисъл, фен съм от три години, всичко съм им слушал и не ми е драго да ги слушам нажалени, та това е плюс. другият плюс са Мега зарибяващите мелодии, барабаните са на шест, на по-бързите песни може сериозно да се купонясва. но забележките ми са към слабите текстове в силните откъм инструментал песни, и към слабия инструментал в силните към текстове песни, лайк, ако бяха направили наполовина толкова парчета ама да бяха добре и в двата аспекта щеше да е пер фект но. личната ми оценка на музикален сноб обаче е такава. (6/10)

MELANIE MARTINEZ - Crybaby

това пък не знаех, че го чакам. и не го и очаквах в този му вид, но пък не бях особено запознат с мелани извън проявите й в екс фактор, предполагам бях в грешка да очаквам още кавъри. макар че доста й се получават. dollhouse беше тоолкова позната когато я слушах за пръв път, после съм я въртял още много пъти и в резултат сега ми се стори като някакъв кавър :D но това си е мой проблем. като цяло е доста добър албум? песните имат страшен бас, особено soap(която ми е слабо място и откъм текст, о, богове, не съм ли аз това, сериозно). на места ме дразни, естествено, то мен има ли нещо, което да не ме дразни. за изпълнител с нейната визия цялото това и да се гримирате душите ви няма да станат по-красиви някак горчи. разбирам защо го има. разбирам естетиката на албума и концепцията и тн, ама. гадничко е. иначе много алиса, в което лошо няма, освен разбира се ако тоя албум не стане нещо Голямо(а не е като да няма потенциала), какво ще ги правим малките neurotypical дечица като почнат да се наричат пс*хопатчета и л*ди щото им звучи красиво... тая музика е страхотна и empowering за психически болното общество, да да да да да, прекрасно е, че имаме песни, които звучат като нас. но някак не искам да става публично достояние, защото не всички, които ще чуят тези песни ще имат нашите преживявания и честно казано страшно ми е писнало от деца които ми се врат в краката, не знам дали ме разбирате или звуча като задник. сигурно второто. всъщност искам и вашите мнения по този въпрос(не дали звуча като задник, а дали не трябва да се забрани с няколко закона на хора извън малцинствени общества да крадат неща от тези общества), пишете ми някъде, включително като коментар тук. плс, искам да проведа тази дискусия. това настрана, браво на мелани, мога да й пожелая само още такива добре направени и съответно добре приети музикални проекти. (9/10)

HALSEY - Badlands

всичко, което мога да кажа е ДААААААААААААААААААА
ебаси добрия албум, ебаси добрите текстове, би могло да е с идея по-басово на някои припеви ама ЕВАЛА. даже нямам критично мнение за това произведение на изкуството. едно на ръка, halsey е най-сладкото човешко същество на земята, друго на ръка, има зверски усет за вокали и думички, които те докосват точно където трябва, сериозно, тя е богиня, аз повече думи нямам, ааааа красота. даже ще дръпна и track by track, леле колко ми хареса този албум. castle е толкова зверска, hold me down има някакъв натали дормър вайб, сигурно защото хем е закачлива хем секси, NEW AMERICANA ТРЯБВА ДА Е ХИМН, drive може би не влиза в личния ми top10 ама кого го ебе за моя top10, roman holiday е ужасно сладка песен без да е сладникава, честно казано харесвах бавния вариант на colors мъничко повече, но пък и този е доста приятен, coming down е хипнотизираща, haunting е, ами, haunting :D, control ми е под-душа песента на века, този туит като че ли е достатъчен, за да обобщи young god, ghost е красива по всичките болезнени начини. настрана от тях, i walk the line е чистото размазване, а gasoline съм просто аз. препоръчвам ви да си дръпнете делукс версията, ако не можете да си позволите да си купите албума, и просто да се накефите щото омг, омг, омг. (10/10)

THE WONDER YEARS - No closer to heaven

трудно смелих това. тежко е за слушане когато от няколко месеца насам нямаш някого и липсата още не е преминала в носталгия, още е като да стоиш под водопад от йод, смесен с остриета. не бях чул, че имат нов албум, даже да съм откровен не се бях сещал за тази група от доста време, та ми стана мило. пуснах го. разревах се. не знам как ще го приемете, ако не сте преживявали нещо такова, в музикално отношение си е средностатистически the wonder years, нищо иноваторско. вокалите са същите, структурата на песните е същата, структурата на текстовете също си е същата - никога нещо твърде общо, винаги детайли, имена, улици, все части от преживяването, които го правят лично и интимно и само тяхно си, честно казано трудно е да рилейтнеш на техните песни на 100 процента, щото даже да напишат песен за това как са вечеряли в макдоналдс пак ще е "беше 10:54 вечерта на 11 февруари 2006та, навън някъв кучи студ, мен ме болят костите, с Питър и Раул и момчетата сме и сервитьорката има твърде ярко червило и домът ни липсва особено оная закусвалня на шеста дето Джейми се преби пред нея в осми клас, помня как устната му кървеше и ме накара да разбера какво е да си жив", разбирате ли накъде бия :D те са си такива. рилейтваш на яденето на хамбургери ама не можеш да постнеш текста на стената си във фейсбук и да добавиш "me as fuck", щото копеле, кого лъжеш. но боли, мамка му. боли, защото измежду адресите и описанията на облаците има човешка емоция, която е твърде близко до мен, и, мамка му. ще ми се да можех да пиша така. ще ми се поезията, която ти посветих, да беше нещо повече. уф. по-добре да спра тук. (леко лирическо отклонение, но you in january е най-e/R песента, която ми е попадала от доста време) (10/10)

THE FRONT BOTTOMS - Back on top

о, бебета мои. някъде на втората песен знаех, че обичам този разкош, не знам дали на вас ще ви хареса? имам предвид, това са дъ фронт ботъмс, те са си, ами, себе си. ако не сте ги харесвали преди този албум, няма да ги захаресвате заради него. честно казано, разбирам какво разказват сигурно едва в три-четири от песните им(и броя цялата им дискография, не изолирано този албум), но съм им свикнал, свикнал съм да гадая това сега метафора ли е, или е прав текст, и ако това е прав текст то дали не греша относно предното изречение - в това им е чарът :D motorcycle е песента. тва е. пиша (10/10) и си ходя.