вторник, 2 юни 2015 г.

tiny,,,.,.,....

twenty one pilots -  BLURRYFΛCE
 ТОВА Е АЛБУМ ЗА ТАНЦУВАНЕ. ТОВА Е АЛБУМ ЗА ТАНЦУВАНЕ. ТОВА Е АЛБУМ ЗА ТАНЦУВАНЕ. вече като се измориш от ТАНЦУВАНЕ и се тръшнеш на леглото/дивана/пода и се заслушаш в текстовете, става албум за садване. макар че пак не. офх. не знам, от десети май ми е на рипийт, изживях го целия, наизустих го, не мога да го събера в думи?? може би беше неразумно да отлагам ревюирането. goner е най-обнадежденото нещо, което ще се е случвало на слуха ти. not today - най-тъжното за припяване под душа. hometown ще псуваш, защото не я пускат по ВСИЧКИ РАДИА ПО ЦЯЛ ДЕН, очевидно е за там. MESSAGE MAN ИМА ОНАЗИ ГОТИНАТА ЧАСТ ДЕТО ИСКАШ ДА СИ Я ТАТУИРАШ ПО РЪЦЕТЕ МАКАР ДА НЕ Е ДО ТЕКСТА А ДО МЕЛОДИЯТА. we don't believe what's on TV е толкова рилейтъбъл и толкова тъмблър и внезапно имаш нужда от приятелка, на която да я припяваш, а тя да те замеря с възглавници. въздишка.polarize неминуемо се забива в главата и се превръщаш в най-досадният човек наоколо защото ти не се удовлетворяваш само с припева, о, не, тя ти се е забила от началото до края. doubt има много готин джейсън деруло вайб, не че това я прави по-малко отчаяна. всъщност е страшно болезнена, ако не си зает да денсваш. the judge е просто. толко яка. браааат. в тая песен има укулеле И НЯКЪВ ЗВЕРСКИ ФАЛЦЕТ и о, богове????? lane boy е за слушане, ако се чувстваш с недостатъчно самочувствие. само си я пускаш и света е твой. и ходиш странно, щото ритъма някак ти бъгва рамената, а може би съм само аз, ама какво пък. tear in my heart продължава тенденцията на we don't believe... е тайлър, мерси, човек, не ми беше кофти сам и без тва, не. найс. (иначе песента е прекрасна не ме слушайте) fairly local нужно ли е да я коментирам, баси зверщината. ride е толкова спокоойничка и прияятничка И ПОСЛЕ ОНОВА. олеле леле не. stressed out ме кара да искам да си изхвърля всичко авторско щото как мое да пишеш така бе, мой. и после heavydirtysoul която просто е толкова Прекрасна. ако знаех защо започнах отзад напред, щях да ви кажа, ала уви. нищо де.
Иначе казано здравейте, как сте, това все още е Джим, макар и унищожен от деърдевил и други си фактори. Честит ни прайд месец, и честито на Кейтлин Дженър, ся ако покрай нея се отвори и темата за трансфобията навсякъде ще е приказка, аз лично не се надявам. Нвм. В кофти настроение съм тия дни, ще прощавате. Утре отивам да се подстрижа, че не се гледам вече... Оф. Изслушайте блърифейс? Не знам какво още да пиша, та сигурно ще ходя да спя.. може и да е рано. Както и да е. Лека вечер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар