Добър вечер, с вас е Джим, а с Джим са HIM, както обичайно. (Бих искал да благодаря на Спотифай) Джим днес се прибра от Руси и е страшно очарован, тук ще следва подробен преразказ. Плюс не толкова излагащата част от снимковия материал. Наздраве.
ден 1 - 15-16.VІ
Влакът блг-сф трябва да тръгне в 18.55, само дето той пристига в седем и двайсе най-рано, най-общо казано ебаси. Шефа е гледал епизода на GOT и се подсмихва, щото е чел книгите. Ние със сър се утешаваме взаимно и циврим, мъжествени сме иначе. Коцето не е с нас на отиване, щото във вторник е на годсмак и знам ли още кво. В Бургас при това, тъпото му копеле с копеле. Пфу. Най-сетне качваме се, положението е следното: четворка седалки, аз седя до сър който социализира долу-горе колкото ням див заек, в случая е със слушалки и чете AGOT, срещу нас са съпрузите. (save your happiness for tomorrow and today we'll drown in your teaars але не ще почина обичам тая група)(прощавайте) Много фън. Шефа е скиснал като по принцип, пък и има шанс да си изпуснем връзката сф-горна оряховица и цяло чудо как още не сме отворили кой ракия, кой мента(как кой, аз)(ужас). стигнахме към 11 май, 11 и нещо, има ли нужда от главни букви? айде без. шефа е тва с оранжевата тениска, що му викали Айфел после. пфхахахаха.
гарата на горна е прелестна, още много снимки имам ама не са за пред хора като че ли :D Розалина ще ме заколи ако кача нещо с нея... така де. влакът горна-русе е основно спане, за повечето поне, ние със шефа и Зари удряме някъв моабет ама не чак много. имам чувството, че съм спал малко, може и да се лъжа. горе сме твърде рано, насардинваме се на някакво автобусче с размерите на половин кифличка, стаите ни в хотела би следвало да са освободени към 12, а чисти към 2 чак. само че е седем. деба мама му. сядаме на кафенце, сервитьорът ни се казва Боян та тва кафе така си го кръстихме(ех, Криса и нейните безспирни флиртове). смея си се на кафето, как не.
зарязваме багажа в хотела, две от стаите ни са готови щото, там дали не висяхме докато се освободи всичко? мозъкът ми е боза, сори. после групово до Лайното, което явно е култово русинско място, после до Доходното Сдание(сиреч драматичен театър "Сава Огнянов"), взимаме си баджовете за феста, помежду другото това ни беше повода да ходим до Руси, де, театрален фестивал, и виждаме, че ще се играе госпожа министершата следобеда от други участници. малко предистория - министершата е играна от ТА Птиците 2013-та година, с Драги като самата госпожа и Драги е баси яката и накратко казано това си е "наша" пиеса, аз лично ходих в софията да гледам тази постановка наскоро и се разочаровах, а бяха професионалисти, то просто няма министерша като Драги. няма и Рако като Шопов, де, ама тва са детайли. така. значи сега вече се прибираме до хотела, удряме по малко сън така за разкош и се вдигаме следобедно до театъра да гледаме конкуренцията. стигнахме до извода, че имаме реален шанс за първо място :D после седнахме в хепи да апнем нещо, тва Руси не много по вкуса на портфейла ми, мамка му, ама тъй де, после по настояване на Зари гледахме и постановка на професионални актьори - "Пролетно тайнство" с Веселин Бръчков и Йоана Буковска, страшно приятно беше. ох баба ми в кви филми ни вкарва, леле. бройте това към лирическите отклонения. след тая красота си взехме по биричка и слязохме до някаква рекичка, Дунав се казвала. 8-)ден 2 - 17.VІ
ставаме към 10-11, Коцето пристига по някое време("еле браат годсмак колко бяха яки", изхриптява той с последни остатъци на глас) и отиваме на кафенце, при Боян, къде може :D шефа от време оно ни хвали какаото със сметана в Руси, ние такова си поръчваме - ми, вода си беше, мен ако питате... на сцена сме в четири, коцето отива да удари няколко часа сън ако успее, ние шетаме, сядаме в парка при театъра и лайното, оказва се, че има скрежина! и то добра, брех. Марио и жена му много обичат зеленинки, на Криса не й се услаждат чак толкоз, ама(еле Коцето какъв скандал ни вдигна, че не сме го изчакали :D). влизаме да репетираме, шефа се е филмирал та връзка нема, баси скисналия, къв си кон - Еличка е прекрасна. тя много му се дразни, горката. седи бате кат изсран и само физиономии прави и хейти, Еличка: "славов, много те обичам, ама си голямо лайно". Коцето:"ся кво да го правя като е толко кисел" и сър, услужлив: "сложи го в основа" - мале, забавен. най-големия лузър на света, заклевам се. <3. играем пред символична публика, понеже сме в голямата зала(с капацитет прибл. 600 души), гледат ни може би 50, ама нас не ни бърка. залата е прекрасна иначе, на такава сцена не бяхме играли, прекрасна отвсякъде. ние сме наелектризирани, Зарка се разрева пак, нея милата тая пиеса я смазва, то нормално де, аз тоя път не се счупих ама си ме е хванало, пък и е грозна дата(не ме питайте). журето решава да ни хейти, не ни се разбирало, абе като ше ви го навра, аама де, да си ги немаме тия. Зари и шефа се повлияха от критиката и саднаха, ние останалите сме бесни, Еличка особено всичките си ги реди съвсем като в Симитли :D <3 на майка, на леля, на квот се сети. душичка златна. връщаме се до хотела щото трябва да се преоблечем преди запоя :D излизаме, шефа е скиснал още повече междувременно, ние със сър вървим зад тях с Коцето и чуваме фрапиращ откъс от тяхната явно отдавна начената философска дискусия, а именно "ако се филмираш, ама не кажеш на останалите, че си се филмирал, жабата ще се разчекне". богове. де що се случи някой да изръси нещо тъпо, сър прошепва "ще ми се разчекне жабата", аз умирам бате. запоя не е запой, аз съм живо разочарование, щото няма кьораво заведение в 11 и половина вечерта, баси пенсионерския град е.е седнахме в крайна сметка в някакво, карахме на коктейли смятайте колко зле. и после шетахме до към три из разни паркчета и местенца. и с Коцето и сър си пяхме блърифейс ^^ден 3 - 18.VІ
ден трети ще се ходи извън Руси, по на шефа любимите места от младини. шефа е пещерняк, да се отбележи. тръгваме с (не особено) бодра крачка към 11, само съпрузите сме ги оставили в хотела на спокойствие. с някакво автобусче сме, аз за из път съм с ейнджъл хейз(препоръчвам, страшно симпатична рап музика, а изпълнителят е agender което е супер яко тбх) и на ди ентлърс, страшна комбинация, няма спор. първата ни дестинация е пещера Орлова чука, от която снимки нямам, но хванах изгледа от горе. и малко снимки на сър както си е небрежен, ама това е помежду другото, пък и сър ми е твърде прешъс да го качвам тук да го гледат други хора >:D мое си е детето и тва е <3. екскурзоводът ни в пещерата е толкова забавен, идеше ми да си тегля един. после сме към червен, където има крепост, или поне останки. от там пак малко снимки ама колкото толкоз, са пък и аз да не съм фотограф случайно. там решавам да прахосам малко от привършващите си ресурси по пържени картофки със сирене, пък кафе защо не пих, и аз не знам. нещо тия дни твърде малко кафе, чак странно като за мен... след това сме към (някаква скална църква, чието име е мистерия за мен), където пък още по-интригуващ екскурзовод, не жабата ми се разчекна, ми направо... последна спирка - скалният манастир в бесарбово, където най-сетне си взех кафе и живнах. вече е нещо от вида на 4-5 следобед, но пък времето приятно, нито жега да кажеш, нито студено особено, абе перфектно. прибираме се и Еличка се строполясва на леглото, горката крака не й останаха от стълби. с Коцето се шетваме да ядем нещо, така де той да яде, аз откривам манията в Руси и съм дотам с храната :D (ква жилетка си взех само трайте си там), после се прибираме до хотела, аз трябва да се видя с мамина позната която е много готина !и ми купува баничка и кафе блес юр соул, Рени! пак до хотела, Ели си кърти, ние със Заричка се преобличаме и тръгваме... уж. чакаме доле пред хотела известно време, най-сетне слизат все освен Ели и Константинът които са се нокаутирали както вече отбелязах. шефа продължава да скисва, вече е на отлежало синьо сирене левъл, нас със сър малко ни е страх щото шефа пердаши напреде и биде ли питан за посоката, просто изсумтява, и ни води по някви неосветени улици към някъв подлез уат да фък не ми се мре, стигаме до рокерски бар разбираш ли, отгоре на всичкото е при рекичката и комари с размери на гълъби населват въздуха наоколо, ние със сър сме ужасени вече, щото шефа май ни гледа кулинарно(сигурно единственото добро попадение на екскурзовода в Чуката, страшно романтичен израз, ся кат се сетя аз нямам ли ханибал за гледане ._.). сядаме там, аз имам пет кинта сър има сигурно три ._. изпомрели сме, който си поръчва, поръчва, останалите киснем и се опитваме да си говорим, първо по наши си въпроси, които няма от къв зор да споменавам честно казано, после шефа нещо започва да ми обяснява как го запознали с транс момче днес(нарича го момиче де, ест, той шефа не е пич принципно) и почваме да си лафим за историята на транс хората и аз на какво ще си сменям името и разни таквиз неща, учудващо чак колко дълго, пак се връщаме към първоначалната тема, май решихме нещо ама аз с гореспоменатата жилетка и едно потниче само и съм твърде зает да тракам със зъби, та да слушам. съпрузите си се прибират към хотела щото причини :D, сър нещо садва а шефа си е саднал, Вери и тя не особено жива и така де, изнасяме се към оживената(фигуративно казано, понеже е 12 и жива душа баш няма) част на Руси, шетаме нещо ама основно сме без посока, а, не, ходихме да търсим на Криса храна, после седнахме в нещо си на по чайче, тва като затвори се пренасяме към главната и засядаме срещу лайното на една пейка, после се местим вътре в паркчето, ние седим а сър и Верка играят хек. до четири часа, бате, аз видимо наподобявам уайт уокър вече, ама кво да се прави, децата социализират, а тва толко рядко явление, та се жертваме за общото благо. прибираме се и аз потъвам в крайно твърдото хотелско легло, така хубаво не съм спал от години сигурно.
ден 4 - 19-20.VІ
ставам в 10.30, Еличка е будна, Зари още спинка. сър ми е писал добро утро, ама твърде рано, нищо де отговарям му, трябва да сме освободили хотела до 12 - ужас и стрес, понеже стаята ни и особено моята част е дефиницията на авра. фърлям някъв душ, посъбирам си боклуците, Зара като става и като се оправяме всички решаваме да идем на кафенце, Криса и Вери са навити, викам си и Коцето. сър кафе не пие, той нищо не знае. сваляме куфарите долу на рецепцията и пердашим към халите, с Коцето общо имаме десет кинта приблизително, взимаме си банички от тирола и сядаме на пейка пред халите заедно с останалите да ядем. съпрузите се вясват по някое време, само шефа и сър ги няма, закъсняват порядъчно. на обяд сме у Слави Славов, родителската фигура на шефа. по тоя повод шефа е крайна степен скисване. насардинваме се на автобусче след петнайсе минути пешеходстване, всички искаме да напсуваме шефа, някои си го и псуват, баси скисналия, Еличка - леле не мога да го живея направо. стигаме горе и от тази тегава атмосфера пристъпваме в Приятната и Симпатична Аура на бившия дом на шефа. има борш и три вида картофи, бира, ракия, натурален гроздов сок, ние не знаем кво да праим вече щото пари за храна и без тва нямахме, ТРИ РАЗЛИЧНИ САЛАТИ ЕЛЕЕЕ ометохме им всичко на хората, от 1 до към 5.30 сме киснали там. и си праим моабет за кво ли не, разглеждахме снимки от когато шефа е бил бебе <3 Зари в някакъв момент понеже говорим за странни имена, обяснява за свой познат, чийто чичо се казва Соколий. леля му пък Гъбка на човека, та Марио решава да изръси "Соколий, дай ми Гъбка" и аз нямам сили да дишам от смях. със съжаление си взимаме сбогом, айде пак на автобусчето(мама му деба иначе, левче билета ама аз като плащам и за коцето, кво праим по дяволите). докопваме се до театъра, където ни е награждаването. псува ми се, даже не дадоха главна мъжка на коцето, кви са тия филми ебаси. на всички ни се псува. шефа даже садва, ест. сядаме в останкино с надеждата за рибена чорба(не говоря за себе си, не само съм вегетарианец ами и беден такъв), каквато няма; шефа си поръчва таратор, Еличка леща, от която е диво разочарована, тя Ели има вкус, майнд ю, всички на масата ядат освен нас с Коци и сър, понеже сме бедни :D .. :'( пък съпрузите може би се развеждат? та не са с нас. като ставаме от масата ги намираме пред заведението - не е било развод като че ли, милите златни. с Коцето отиваме до халите и си купуваме хляб, лютеница и приборче с последните три кинта, храната за из път е решена. Марио взима няква зверски шитава бира, Болярка май беше, НЕ СИ Я КУПУВАЙТЕ!!!!! взимаме си багажите от хотела, с по едно такси до гарата, чакаме един час, пускаме по някоя сълзичка, качваме се на влака... шефа няма накъде да садне повече. само че на нас със сър ни се свири/пее(аз не свиря тъй че ориентирайте се на кого какво), принципно повече ни се слуша шефа как свири и пее ама тая явно няма да я бъде. сър свири супер бегло, аз май изкарах една цяла песен преди да почна да фалшивея, щото мента. половин бутилка за двайсе минути, к нп. шефа се смилява над нас в някакъв момент и решава да ни посвири, и междувременно на два пъти ме адресира с "той"!!! колко мило. свири саднати песни, не че някой се учудва. помня, че заспах върху сър по някое време... будят ме десет минути преди да трябва да слезем от влака и да търчим за да хванем следващия, не багажа ми авра, не косата ми, напрао. тичаме из софийска, аз с куфар в едната ръка и хляб и буркан лютеница в другата. влакът сф-блг спим. или снимаме заспалите. слизаме, с мъка се разделяме, мама ме посреща с "леле колко си пораснал", мама по принцип не е тактична в това отношение. х. лека ви вечер, аз отивам да рева от кеф. и от че искам пак, уф.
Няма коментари:
Публикуване на коментар