шо стаа, кит кат чънки

нещо съм слаба ракия тия дни. ходих на македония, снимах хиляда неща, мислих да поствам и просто забравих. станах пълнолетен, и тва мина без отбелязване. що ли не. само твитър си знам и това е. добър вечер, името вече не е джим, че нещо спря да ме кефи - приятно ми е, ру. или олег, ако предпочитате.
ъпдейт: изрижавях вчера към обяд, евентуални доказателства в книгата с лицата в по-късна емисия
ъпдейт2: официално подписах договор и официално съм сервитьор!!! което значи, че или работя, или спя. какво е свободно време. (снощният ми бакшиш стигна за два айряна, дънки от h&m, инстантни спагети и кръгла пица от бакалов(ако не знаете какво е това и си нямате във вашия град, искрено ви съжалявам), така че нямам от какво да се оплача в живота си. пък и взех заплата онзиден!!!!)
така, тази вечер ще ви предложа руски таратор, щото руската ми баба е най-яката на света и днес това закусвах/обядвах(станах в 12)(ма съм се прибрал в 3, аре малко солидарност).

какво ви трябва:

• 5 яйца(става и с 4)
• 5 картофа, на размер малко по-големи от яйцата примерно
• 1 хубава голяма краставица
• кофичка и нещо кисело мляко
• малко олио и сол на вкус
• лед??

какво се прави:
варите яйцата(трябват ви твърдо сварени) и картофите(без да ги белите, че обелени като се варят се разкашкват im speaking from experience here). варите ги поотделно предполагам... като се сварят яйцата ги белите и режете на ситно(ситно смисъл на филийки и после на кубчета или нещо от тоя вид не на сол да ги направите), същото и с картофите ама тях ще се наложи да ги изчакате да изстинат. краставицата се бели и се реже пак по същия начин, всичкото това отива в една тенджера. киселото мляко го разклащате както си е в кофичката и го изсипвате във въпросната тенджера, слагате олио като за нормален си таратор и посолвате по желание. сега като се замисля сигурно може и копър, чесън, орехи да се добавят... сипвате вода пак в стил таратор, слагате и лед, разбърквате, благодарите на баба ми че е яка и това е.

и така. гледам ейнджъл, тоест джос уедън отново е най-мръсната обида в речника ми. имам нов телефон, така че мога да снапчатя(но пък нямам на кого да снапчатя... добавете ме transbuffy) и също така имам LINE Play което ми изяжда половината смяна обикновено... самотничко ми е. чета ерагон и гордост и предразсъдъци на kindle и човекът, който се смее на хартия. ходи ми се на бургас ама мноого. може да скоча до софия скоро време като ми се върне изгората от морето(което не знам кога е трябва да го питам), та софиянчета може да се видим в някакъв момент?? мъча една бродерия от един месец. имам проект за музики но ме мързи а и ми трябва някаква програмка за звуци че я да свирим не можем, предложения???? рисувам толкова рядко че вече забравям как работят тия неща. днес брат ми ме помоли да се гушкаме "знам, че момчетата не се гушкат, освен ако не са гейове, ама..." ооооооооооооооо. бесен съм на роланд емерих като целия интернет и не мога да повярвам, че дори ел фанинг ме предаде, как може такова нещо, няма ли транс момчета в холивуд... ако няма да идем :D никакво време нямам за готвене, което е тъжно. ама пък и е жега, кой има нерви да готви като навънка е хиляда градуса по целзий. зарязал съм една бутилка йагер във фризера от рождения ми ден още и нещо не съм я пипнал почти, къде спи грантерът в мен, какво става. пише ми се. ама и за тва нямам време. имам да шия сумати неща ама я познайте. краката ме болят хронично, нося байндър по 11 часа на ден НАЙ-МАЛКО а е здравословно да не са повече от осем, ама нищо. утре съм на село да правя компот от праскови :)
радвайте се на малките нещица в живота. като два дни почивка от работа, евала на шефа. като уайфай на центъра и намаления в маркови магазини и мили хора из интернет, и айрян. като тая риза, дето ти тича като юсеин болт дето вика валката. пийте вода, !! филийки с домашно ягодово сладко, какво повече да иска човек?
а иначе че нямаш достатъчно близък до себе си човек вече и че семейството ти е скапано и че получаваш повече бакшиши, като се преструваш на момиче, а отвътре ти иде да се застреляш, майна и тва го има. ама дайте го по-кротко. чилвайте. спете по много, сериалите могат да почакат, обличайте се както ви е кеф и не обръщайте внимание и всичко ще е наред :)))

С Руси в сърцето

{алкохол, някой учудва ли се вече}
Добър вечер, с вас е Джим, а с Джим са HIM, както обичайно. (Бих искал да благодаря на Спотифай) Джим днес се прибра от Руси и е страшно очарован, тук ще следва подробен преразказ. Плюс не толкова излагащата част от снимковия материал. Наздраве.

ден 1 - 15-16.VІ

 Влакът блг-сф трябва да тръгне в 18.55, само дето той пристига в седем и двайсе най-рано, най-общо казано ебаси. Шефа е гледал епизода на GOT и се подсмихва, щото е чел книгите. Ние със сър се утешаваме взаимно и циврим, мъжествени сме иначе. Коцето не е с нас на отиване, щото във вторник е на годсмак и знам ли още кво. В Бургас при това, тъпото му копеле с копеле. Пфу. Най-сетне качваме се, положението е следното: четворка седалки, аз седя до сър който социализира долу-горе колкото ням див заек, в случая е със слушалки и чете AGOT, срещу нас са съпрузите. (save your happiness for tomorrow and today we'll drown in your teaars але не ще почина обичам тая група)(прощавайте) Много фън. Шефа е скиснал като по принцип, пък и има шанс да си изпуснем връзката сф-горна оряховица и цяло чудо как още не сме отворили кой ракия, кой мента(как кой, аз)(ужас). стигнахме към 11 май, 11 и нещо, има ли нужда от главни букви? айде без. шефа е тва с оранжевата тениска, що му викали Айфел после. пфхахахаха.

гарата на горна е прелестна, още много снимки имам ама не са за пред хора като че ли :D Розалина ще ме заколи ако кача нещо с нея... така де. влакът горна-русе е основно спане, за повечето поне, ние със шефа и Зари удряме някъв моабет ама не чак много. имам чувството, че съм спал малко, може и да се лъжа. горе сме твърде рано, насардинваме се на някакво автобусче с размерите на половин кифличка, стаите ни в хотела би следвало да са освободени към 12, а чисти към 2 чак. само че е седем. деба мама му. сядаме на кафенце, сервитьорът ни се казва Боян та тва кафе така си го кръстихме(ех, Криса и нейните безспирни флиртове). смея си се на кафето, как не.


зарязваме багажа в хотела, две от стаите ни са готови щото, там дали не висяхме докато се освободи всичко? мозъкът ми е боза, сори. после групово до Лайното, което явно е култово русинско място, после до Доходното Сдание(сиреч драматичен театър "Сава Огнянов"), взимаме си баджовете за феста, помежду другото това ни беше повода да ходим до Руси, де, театрален фестивал, и виждаме, че ще се играе госпожа министершата следобеда от други участници. малко предистория - министершата е играна от ТА Птиците 2013-та година, с Драги като самата госпожа и Драги е баси яката и накратко казано това си е "наша" пиеса, аз лично ходих в софията да гледам тази постановка наскоро и се разочаровах, а бяха професионалисти, то просто няма министерша като Драги. няма и Рако като Шопов, де, ама тва са детайли. така. значи сега вече се прибираме до хотела, удряме по малко сън така за разкош и се вдигаме следобедно до театъра да гледаме конкуренцията. стигнахме до извода, че имаме реален шанс за първо място :D после седнахме в хепи да апнем нещо, тва Руси не много по вкуса на портфейла ми, мамка му, ама тъй де, после по настояване на Зари гледахме и постановка на професионални актьори - "Пролетно тайнство" с Веселин Бръчков и Йоана Буковска, страшно приятно беше. ох баба ми в кви филми ни вкарва, леле. бройте това към лирическите отклонения. след тая красота си взехме по биричка и слязохме до някаква рекичка, Дунав се казвала. 8-)

ден 2 - 17.VІ
ставаме към 10-11, Коцето пристига по някое време("еле браат годсмак колко бяха яки", изхриптява той с последни остатъци на глас) и отиваме на кафенце, при Боян, къде може :D шефа от време оно ни хвали какаото със сметана в Руси, ние такова си поръчваме - ми, вода си беше, мен ако питате...  на сцена сме в четири, коцето отива да удари няколко часа сън ако успее, ние шетаме, сядаме в парка при театъра и лайното, оказва се, че има скрежина! и то добра, брех. Марио и жена му много обичат зеленинки, на Криса не й се услаждат чак толкоз, ама(еле Коцето какъв скандал ни вдигна, че не сме го изчакали :D). влизаме да репетираме, шефа се е филмирал та връзка нема, баси скисналия, къв си кон - Еличка е прекрасна. тя много му се дразни, горката. седи бате кат изсран и само физиономии прави и хейти, Еличка: "славов, много те обичам, ама си голямо лайно". Коцето:"ся кво да го правя като е толко кисел" и сър, услужлив: "сложи го в основа" - мале, забавен. най-големия лузър на света, заклевам се. <3. играем пред символична публика, понеже сме в голямата зала(с капацитет прибл. 600 души), гледат ни може би 50, ама нас не ни бърка. залата е прекрасна иначе, на такава сцена не бяхме играли, прекрасна отвсякъде. ние сме наелектризирани, Зарка се разрева пак, нея милата тая пиеса я смазва, то нормално де, аз тоя път не се счупих ама си ме е хванало, пък и е грозна дата(не ме питайте). журето решава да ни хейти, не ни се разбирало, абе като ше ви го навра, аама де, да си ги немаме тия. Зари и шефа се повлияха от критиката и саднаха, ние останалите сме бесни, Еличка особено всичките си ги реди съвсем като в Симитли :D <3 на майка, на леля, на квот се сети. душичка златна. връщаме се до хотела щото трябва да се преоблечем преди запоя :D излизаме, шефа е скиснал още повече междувременно, ние със сър вървим зад тях с Коцето и чуваме фрапиращ откъс от тяхната явно отдавна начената философска дискусия, а именно "ако се филмираш, ама не кажеш на останалите, че си се филмирал, жабата ще се разчекне". богове. де що се случи някой да изръси нещо тъпо, сър прошепва "ще ми се разчекне жабата", аз умирам бате. запоя не е запой, аз съм живо разочарование, щото няма кьораво заведение в 11 и половина вечерта, баси пенсионерския град е.е седнахме в крайна сметка в някакво, карахме на коктейли смятайте колко зле. и после шетахме до към три из разни паркчета и местенца. и с Коцето и сър си пяхме блърифейс ^^

ден 3 - 18.VІ
ден трети ще се ходи извън Руси, по на шефа любимите места от младини. шефа е пещерняк, да се отбележи. тръгваме с (не особено) бодра крачка към 11, само съпрузите сме ги оставили в хотела на спокойствие. с някакво автобусче сме, аз за из път съм с ейнджъл хейз(препоръчвам, страшно симпатична рап музика, а изпълнителят е agender което е супер яко тбх) и на ди ентлърс, страшна комбинация, няма спор. първата ни дестинация е пещера Орлова чука, от която снимки нямам, но хванах изгледа от горе. и малко снимки на сър както си е небрежен, ама това е помежду другото, пък и сър ми е твърде прешъс да го качвам тук да го гледат други хора >:D мое си е детето и тва е <3. екскурзоводът ни в пещерата е толкова забавен, идеше ми да си тегля един. после сме към червен, където има крепост, или поне останки. от там пак малко снимки ама колкото толкоз, са пък и аз да не съм фотограф случайно. там решавам да прахосам малко от привършващите си ресурси по пържени картофки със сирене, пък кафе защо не пих, и аз не знам. нещо тия дни твърде малко кафе, чак странно като за мен... след това сме към (някаква скална църква, чието име е мистерия за мен), където пък още по-интригуващ екскурзовод, не жабата ми се разчекна, ми направо... последна спирка - скалният манастир в бесарбово, където най-сетне си взех кафе и живнах. вече е нещо от вида на 4-5 следобед, но пък времето приятно, нито жега да кажеш, нито студено особено, абе перфектно. прибираме се и Еличка се строполясва на леглото, горката крака не й останаха от стълби. с Коцето се шетваме да ядем нещо, така де той да яде, аз откривам манията в Руси и съм дотам с храната :D (ква жилетка си взех само трайте си там), после се прибираме до хотела, аз трябва да се видя с мамина позната която е много готина !и ми купува баничка и кафе блес юр соул, Рени! пак до хотела, Ели си кърти, ние със Заричка се преобличаме и тръгваме... уж. чакаме доле пред хотела известно време, най-сетне слизат все освен Ели и Константинът които са се нокаутирали както вече отбелязах. шефа продължава да скисва, вече е на отлежало синьо сирене левъл, нас със сър малко ни е страх щото шефа пердаши напреде и биде ли питан за посоката, просто изсумтява, и ни води по някви неосветени улици към някъв подлез уат да фък не ми се мре, стигаме до рокерски бар разбираш ли, отгоре на всичкото е при рекичката и комари с размери на гълъби населват въздуха наоколо, ние със сър сме ужасени вече, щото шефа май ни гледа кулинарно(сигурно единственото добро попадение на екскурзовода в Чуката, страшно романтичен израз, ся кат се сетя аз нямам ли ханибал за гледане ._.). сядаме там, аз имам пет кинта сър има сигурно три ._. изпомрели сме, който си поръчва, поръчва, останалите киснем и се опитваме да си говорим, първо по наши си въпроси, които няма от къв зор да споменавам честно казано, после шефа нещо започва да ми обяснява как го запознали с транс момче днес(нарича го момиче де, ест, той шефа не е пич принципно) и почваме да си лафим за историята на транс хората и аз на какво ще си сменям името и разни таквиз неща, учудващо чак колко дълго, пак се връщаме към първоначалната тема, май решихме нещо ама аз с гореспоменатата жилетка и едно потниче само и съм твърде зает да тракам със зъби, та да слушам. съпрузите си се прибират към хотела щото причини :D, сър нещо садва а шефа си е саднал, Вери и тя не особено жива и така де, изнасяме се към оживената(фигуративно казано, понеже е 12 и жива душа баш няма) част на Руси, шетаме нещо ама основно сме без посока, а, не, ходихме да търсим на Криса храна, после седнахме в нещо си на по чайче, тва като затвори се пренасяме към главната и засядаме срещу лайното на една пейка, после се местим вътре в паркчето, ние седим а сър и Верка играят хек. до четири часа, бате, аз видимо наподобявам уайт уокър вече, ама кво да се прави, децата социализират, а тва толко рядко явление, та се жертваме за общото благо. прибираме се и аз потъвам в крайно твърдото хотелско легло, така хубаво не съм спал от години сигурно.

ден 4 - 19-20.VІ
ставам в 10.30, Еличка е будна, Зари още спинка. сър ми е писал добро утро, ама твърде рано, нищо де отговарям му, трябва да сме освободили хотела до 12 - ужас и стрес, понеже стаята ни и особено моята част е дефиницията на авра. фърлям някъв душ, посъбирам си боклуците, Зара като става и като се оправяме всички решаваме да идем на кафенце, Криса и Вери са навити, викам си и Коцето. сър кафе не пие, той нищо не знае. сваляме куфарите долу на рецепцията и пердашим към халите, с Коцето общо имаме десет кинта приблизително, взимаме си банички от тирола и сядаме на пейка пред халите заедно с останалите да ядем. съпрузите се вясват по някое време, само шефа и сър ги няма, закъсняват порядъчно. на обяд сме у Слави Славов, родителската фигура на шефа. по тоя повод шефа е крайна степен скисване. насардинваме се на автобусче след петнайсе минути пешеходстване, всички искаме да напсуваме шефа, някои си го и псуват, баси скисналия, Еличка - леле не мога да го живея направо. стигаме горе и от тази тегава атмосфера пристъпваме в Приятната и Симпатична Аура на бившия дом на шефа. има борш и три вида картофи, бира, ракия, натурален гроздов сок, ние не знаем кво да праим вече щото пари за храна и без тва нямахме, ТРИ РАЗЛИЧНИ САЛАТИ ЕЛЕЕЕ ометохме им всичко на хората, от 1 до към 5.30 сме киснали там. и си праим моабет за кво ли не, разглеждахме снимки от когато шефа е бил бебе <3 Зари в някакъв момент понеже говорим за странни имена, обяснява за свой познат, чийто чичо се казва Соколий. леля му пък Гъбка на човека, та Марио решава да изръси "Соколий, дай ми Гъбка" и аз нямам сили да дишам от смях. със съжаление си взимаме сбогом, айде пак на автобусчето(мама му деба иначе, левче билета ама аз като плащам и за коцето, кво праим по дяволите). докопваме се до театъра, където ни е награждаването. псува ми се, даже не дадоха главна мъжка на коцето, кви са тия филми ебаси. на всички ни се псува. шефа даже садва, ест. сядаме в останкино с надеждата за рибена чорба(не говоря за себе си, не само съм вегетарианец ами и беден такъв), каквато няма; шефа си поръчва таратор, Еличка леща, от която е диво разочарована, тя Ели има вкус, майнд ю, всички на масата ядат освен нас с Коци и сър, понеже сме бедни :D .. :'( пък съпрузите може би се развеждат? та не са с нас. като ставаме от масата ги намираме пред заведението - не е било развод като че ли, милите златни. с Коцето отиваме до халите и си купуваме хляб, лютеница и приборче с последните три кинта, храната за из път е решена. Марио взима няква зверски шитава бира, Болярка май беше, НЕ СИ Я КУПУВАЙТЕ!!!!! взимаме си багажите от хотела, с по едно такси до гарата, чакаме един час, пускаме по някоя сълзичка, качваме се на влака... шефа няма накъде да садне повече. само че на нас със сър ни се свири/пее(аз не свиря тъй че ориентирайте се на кого какво), принципно повече ни се слуша шефа как свири и пее ама тая явно няма да я бъде. сър свири супер бегло, аз май изкарах една цяла песен преди да почна да фалшивея, щото мента. половин бутилка за двайсе минути, к нп. шефа се смилява над нас в някакъв момент и решава да ни посвири, и междувременно на два пъти ме адресира с "той"!!! колко мило. свири саднати песни, не че някой се учудва. помня, че заспах върху сър по някое време... будят ме десет минути преди да трябва да слезем от влака и да търчим за да хванем следващия, не багажа ми авра, не косата ми, напрао. тичаме из софийска, аз с куфар в едната ръка и хляб и буркан лютеница в другата. влакът сф-блг спим. или снимаме заспалите. слизаме, с мъка се разделяме, мама ме посреща с "леле колко си пораснал", мама по принцип не е тактична в това отношение. х. лека ви вечер, аз отивам да рева от кеф. и от че искам пак, уф.

tiny,,,.,.,....

twenty one pilots -  BLURRYFΛCE

 ТОВА Е АЛБУМ ЗА ТАНЦУВАНЕ. ТОВА Е АЛБУМ ЗА ТАНЦУВАНЕ. ТОВА Е АЛБУМ ЗА ТАНЦУВАНЕ. вече като се измориш от ТАНЦУВАНЕ и се тръшнеш на леглото/дивана/пода и се заслушаш в текстовете, става албум за садване. макар че пак не. офх. не знам, от десети май ми е на рипийт, изживях го целия, наизустих го, не мога да го събера в думи?? може би беше неразумно да отлагам ревюирането. goner е най-обнадежденото нещо, което ще се е случвало на слуха ти. not today - най-тъжното за припяване под душа. hometown ще псуваш, защото не я пускат по ВСИЧКИ РАДИА ПО ЦЯЛ ДЕН, очевидно е за там. MESSAGE MAN ИМА ОНАЗИ ГОТИНАТА ЧАСТ ДЕТО ИСКАШ ДА СИ Я ТАТУИРАШ ПО РЪЦЕТЕ МАКАР ДА НЕ Е ДО ТЕКСТА А ДО МЕЛОДИЯТА. we don't believe what's on TV е толкова рилейтъбъл и толкова тъмблър и внезапно имаш нужда от приятелка, на която да я припяваш, а тя да те замеря с възглавници. въздишка.polarize неминуемо се забива в главата и се превръщаш в най-досадният човек наоколо защото ти не се удовлетворяваш само с припева, о, не, тя ти се е забила от началото до края. doubt има много готин джейсън деруло вайб, не че това я прави по-малко отчаяна. всъщност е страшно болезнена, ако не си зает да денсваш. the judge е просто. толко яка. браааат. в тая песен има укулеле И НЯКЪВ ЗВЕРСКИ ФАЛЦЕТ и о, богове????? lane boy е за слушане, ако се чувстваш с недостатъчно самочувствие. само си я пускаш и света е твой. и ходиш странно, щото ритъма някак ти бъгва рамената, а може би съм само аз, ама какво пък. tear in my heart продължава тенденцията на we don't believe... е тайлър, мерси, човек, не ми беше кофти сам и без тва, не. найс. (иначе песента е прекрасна не ме слушайте) fairly local нужно ли е да я коментирам, баси зверщината. ride е толкова спокоойничка и прияятничка И ПОСЛЕ ОНОВА. олеле леле не. stressed out ме кара да искам да си изхвърля всичко авторско щото как мое да пишеш така бе, мой. и после heavydirtysoul която просто е толкова Прекрасна. ако знаех защо започнах отзад напред, щях да ви кажа, ала уви. нищо де.
Иначе казано здравейте, как сте, това все още е Джим, макар и унищожен от деърдевил и други си фактори. Честит ни прайд месец, и честито на Кейтлин Дженър, ся ако покрай нея се отвори и темата за трансфобията навсякъде ще е приказка, аз лично не се надявам. Нвм. В кофти настроение съм тия дни, ще прощавате. Утре отивам да се подстрижа, че не се гледам вече... Оф. Изслушайте блърифейс? Не знам какво още да пиша, та сигурно ще ходя да спя.. може и да е рано. Както и да е. Лека вечер.

снощен съм и имам синина на левия лакът

{алкохол??}
Седя си като пълния пич, HIM до дупка в слушалките (ши кент лет гооооооооуууууу). Махмурлия та се не описва. Вчера Константинът навърши 18, аз за купона закъснях, ама имаше още уиски. Сигурно има причина да публикувам неща основно снощен??? Не я знам обаче.. Както и да е, трябваше да се измъквам някъде два часа след началото на купона им, у една от птичките бяхме, стигнах късно, ама така де. Аз, сър, въпросната птичка и шефа. И Верчето, ама тя пък трябваше да си ходи(а с Криса като че се разминахме пътьом? не си спомням). Влизам аз, сър триумфира(писахме си, докато чаках да стане чисто у нас, там кой по кого си пада в Деърдевил(той по мати, аз по карън :D))(богове иначе да не сте посмели да ми спойлнете Деърдевил само два епизода съм изгледал), аз съм с юмруци във въздуха, а по сити?примерно?? са пуснали Цвети Янева, еле колко си падам по нея, първият ми въпрос е как мога да се сдобия с алкохол. Вторият - с торта.
-богове някой ако ме види как танцувам на i love you(prelude to tragedy) боговееее не съм слушал тая песен от две години сигурно  ще се размажа-
Ахъм. Писането на постове е странно и отнема време. И сигурно мисълта ми се лута доста, ъм, съжалявам за което? Ъм. Невърмайнд. Та, питам птичката-домакин къде е нашият многоуважаван пълнолетен. "Виж сега, той е прегърнал един порцелан, така, там, много го обича в момента", е обяснението на шефа. Умирам, отивам да го видя, милия. Купили сме му тениска с надпис "Who's getting drunk tonight? This guy", той взел, че хукнал да изпълнява. Милия жален. Към два сигурно стана и дойде при нас, легна на едното диванче. Тва беше. Сладур.
Така, по същество. От два нататък нищо не помня(тогава трябваше да се обадя на мама да се разберем как ще се прибирам), но дотам съм горе-долу окей, та чак съм си и чатил с Айви. И със сър, де, не е като да седеше до мен до към 12. :D. Шефа беше потресен от нас, ама вие сериозно ли си чатите в момента. Е не бе, брат ми. Той шефа като почне с неговите истории, еле, заклевам се, едната за трети път я слушах, та със сър си седим и си пишем колко е зле шефа, тва как на глас :'D Така де, така. Докато сър беше с нас, седяхме и клюкарихме, чудехме се на нещата по сити-или-дъвойс(има някаква мистична песен на име "нека силата е с нас" толкова умряхме на клипа), жулехме основно аз и шефа(сър не пие твърд алкохол, той нищо не знае, а домакинята ни нещо не беше в настроение да се присъединява към рожденннника), аз пих чаша розе за Айв и иначе бях на уиски, нямам намерение да коментирам защо точно се отрязах толкова грубо, но леле, толкова беше грубо. Щом не помня часове, заеби. Та. Оф, много се отклонявам? [така и така съм тръгнал, пиша си с Айв и сър в момента, опитвам се да направя някакъв от онези фейсбук тестове, имам отворен таб словото.бг с всичко на Дамян Дамянов и има-няма избухвам в ръкомахане защото HIM][еле свърши ми рейзърблейд роумънс И ПОЧНА ДИЙП ШАДОУС ЩЕ УМРА ОТ СМЪРТ]не, че се оправдавам или нещо, мамка му, пиша целия тоя пост защото шефа има два тефтера с песни и акорди които много искрено искам да открадна.
Шефа е русенец, тотален хипар(макар да не си го признава), ракията на баща му е прекрасна, шефа е бил млад "динозаврите още бяха живи тогава", и освен останалите си качества, е самоук китарист. Не пее добре по екс-факторски стандарти, но пее за кеф на билдинги и събирания и нещата в тефтерите, които е събирал из осемдесетте, от най-случайни шарени хора из българията, аз просто не. Текстовете, човече, няма такава поезия, не съ ще ству ва.
Пък най-лошото, че аз мога да ви я споделя тук, мога да ви дам думите - но не е същото, когато не е среднощ и не си леко(или много) пиян, и не слушаш шефа как свири и се опитва да пее нещо, което твърде много боли, за да е толкова красиво.
 ...и както крадецът изчезва в устата на някой затвор
така зад вратите на твоята пазва аз се изгубвам
далече зад хълма на хиляди крачки в нощта
някой ридае и тишината наоколо буди
широкоплещеста иде към него смъртта
но ние нехаем; далечната смърт ни е чужда
аз ще падна в калта, но в ръката със цвете
и когато смъртта с безмоторната своя машина ме вземе
ще те чакам на последния етаж на небето
и оттам ще решим накъде да поемем 
бяло петно
скърби за човека от другия край на земята
а не ще и да знае, че в близката уличка двама
жестоко се бъхтят и ножът е вече в реброто
познавам сега и последният зъб на живота
и с ръцете си мога само един човек да прегърна
да осъмвам над него и да наглеждам тестото
тъй както хлебарят червен до пламтящата фурна...
Месинджър има някаква опция за изпращане на едноминутни звукови клипчета, това съм го пращал на две части на сър. С музиката е друго, само казвам, с атмосферата - трето... Но така де, този пост е за да отбележа, че съществува поет на име Борис Христов. Гугълнете го, зачетете се, разтопете се - величествен е. Вчера беше и рождения ден на Воев, та напомням, че съществува и Воев, и е мощен и вечен и безкраен.
Абе, ходете се размажете на българска поезия. Не, че ще помогне за матурите :D(трябва да спра да се шегувам с това, догодина и мен ще ме повалят..)
За да е сладък финала, ето така чатя на четири водни чаши уиски(и една розе, Айв, сърцето ми е твое):

имаше една песен на тангра?

{алкохол, nsfw?}

Чудно нещо е да забележиш в какъв красив град живееш чак на преклонна като моята възраст.
Днес ми казаха(понеже ми липсва необходимото количество логика, явно), че.. хм, тук трябва и предистория. Б*си. Има един хълм мъничко извън града, на когото наскоро сложиха един кръст. Свети нощно време, горе се боцкат, доколкото знам, та си е атракция. Както и да е, на този хълм преди се ходеше, като няма къде с гаджето. Разбирате ме, надявам се.
Точно там са сметнали за уместно да разположат гореспоменатия кръст. Хм. Има известна поезия, не отричам. Макар че не знам колко е библейско.
(аз към поднеслия ми тази информация: "то остава и на зайова да сложат параклис"(какво да кажа, китка съм)(нужно ли е да пояснявам откъде произлиза името на Зайова Поляна))
Това ми се видя по-удачно за въведение, отколкото се оказва....

Както и да е, бях обещал да докладвам за Бургас. Протягам се, изпуквам пръсти, ухилвам се, увеличавам фоновия шум. Бургас беше приказка. Както и миналата година, разбира се, аз не мисля, че Бургас някога може да ме разочарова. Ех. Хронологично да карам, влакът Благоев-София беше приятно положение. Купета за по шестима, ние сме тринадесет, ама хубаво. Много рап имаше, в един момент минахме на готини неща, но всички все още сравнително трезви. Имаме час на централна, аз трябваше да се запозная с една дама, но уви, но какво да се прави, за сметка на това бях удостоен с присъствието на бившия си. (Цирк.) Кой каквото успее да купи, за пиене говоря, и същевременно трябва да успеем да изненадаме Марио, той рожденик, милия. Даже и торта имаше, ние сме страхотни. Качваме се на влака, той не знае, че има и подаръци(белезници с пухчета и звънче от онези, Ring For Sex)(кълна се, ние сме добри деца), които подаръци му биват закопчани на ръцете и размахани пред лицето от неговата изгора.
[Тук отново предистория: славен шип, Марио и колежката му отдясно в пиесата, имаше залагания дали ще се забият преди Пловдив или след, те си скочиха на премиерата в Благоевград още, сладури]
В един момент осъзнахме, че никой не е купил алкохол. Някой мъкне два галона бира, ама иначе не. И има от ракията на шефа, ама Коцето вече е препивал с нея и не би, този не пие твърд алкохол, онзи специално ракия.... и Крисито, а то едно мъничко, скри ни шапката направо.
Абе, Верче, ама ти имаш очи! Ама, ти имаш две очи!
И така нататък. Сладурана. Голям екшън стана в тяхното купе, там и "съпрузите" бяха, а ние по-мирните в другото и си пеем, и си свирим(шефа е при нас с китарата :)), и ни е кеф. Не сме спали, обаче готино, та се не описва. В Бургас сме при ранни зори, още в седем сутринта.
Кой ще ти спи, ние сме в Бургас.
Морето, моренцето, ехаааа, скрежинка, стара лимонада, скрежина, онзи гигантския сладолед, моренце.. Играем в 4.30, на никой не му се играе ама грам, не сме спали да подчертая, голяма част сме махмурлии, шефа ни е викнал в един на обяд на откритата сцена в морската да репетираме. Пфффт. И като почнат идея след идея, цялото представление тотално наново, шефа шашнат, ние се топим на онова слънце и не осъзнаваме колко готино се получава, ама си се кефим на живота. Няма по-добри идеи от тези, дето ти идват след безсънна нощ на много бира и ракия. И с топла компания, де, иначе тегаво.
Виждам се с Джейк и Влад, казвам им да дойдат да ме гледат, те НЕ ИДВАТ(копелета)(пфу), ама на нас пука ли ни, макс. десетима публика, а ние се раздаваме, изживяваме си всичко, аз към средата се старая да не се разрева, тежко положение. Грешки колкото щеш, естествено, оплетохме половината реплики, ама хич не ни пука, ние играем в Бургас, ние сме царе.
И после журито ни викат да ни правят четки.
8)
Излизаме с три индивидуални награди и ни е загатнато, че ще имаме още. Кеф. Ние сме директно да пием. Театрално ателие "Птиците", по-добре познати като "Алкохолиците". Душички.
Втори ден в Бургас, аз сутринта съм с Бамби, после трябва да освобождаваме хотела(докато чакаме на рецепцията да слязат всички, шефа, със зарядно в ръка: тва има ли къде да го ръгна за десет-петнайсет минути?)(скандален), зарязваме багажа на гарата към 12 и сме фрий до 9 вечерта. Б*си. Разхождаме кучето на Джейк с Влад и Стефи, после се виждам със Соня, Коцето междувременно пак е смогнал да се скара с онази неговата позната от Бургас, та става весело. На мен ми е свито, все пак, щото само два дни, сериозно ли.... но от друга страна, Два Дни.
За влака на връщане имаме бутилка мартини само. Найс. И играхме на филми, което беше диво, между другото. Пак почти не сме спали. В София грабнахме по някоя баничка и директно на влака, вече беше композиран. Всички сме сънени, никой не спи.
Прибираме се, аз имам към десетина минути с Иванела, псува ми се донемайкъде, цял Бургас съм на скрежинки и някаква пица ако съм забърсал, почти никакъв сън, чисто съм си зомби, обаче към вкъщи само зяпам през прозореца на колата и няк'во, абе, Благоев си е готин град.
Никога не ми идва така. Обикновено от чужди градове се връщам накефен и се разочаровам, щото от щурашко, шарено, свежичко място се връщам... тук. А сега забелязах колко ни е свестен града.
Имаме цяла улица с чадърчета. Имаме много зеленина, чистичко ни е, имаме много планини наоколо. Имаме вече трето заведение за фенове на дългокоса музика, баси, прихванал съм от изразите на шефа. Опа, б*си. Имаме свежарски разположен кръст :D Имаме скейтърчета, имаме метълчета, имаме шарени деца. Имаме пеещи деца и свирещи деца, артистични деца, много. Имаме трансджендър хора! Веднъж бяха направили лесбийска вечер в един от сравнително големите барове и беше минало спокойно. Имаме много готини сгради откъм архитектура(те са много готини, а не, че са много като бройка). Имаме разнообразие, имаме два университета, а оттам много свеж въздух влиза. Чуждестранен въздух. В Природо-математическа гимназия съществува нещо така крайно нематематическо като Птиците. Имаме готина атмосфера, ако знаеш къде да търсиш. И почти прилична скрежина в Йоаната в центъра.
От почти осемнадесет години живея тук, а чак сега се заглеждам.
Хм.
Бургас е по-готин град, да :D, ама и нашия си е готин.

(мислех да пиша и за готиния ден, дето изкарах и дето почна в четвъртък сутринта(заклевам се, аз си имам нормален режим на спане по принцип, шефа е виновен), ама щеше да стане твърде дълго. друг път, може би)
Лека вечер :))

empty seats at empty buses

Здравейте, аз все още съм Джим, и казвал ли съм ви, че живея на края на света?
Окей, поне на града. Както и да е.
Имаме си лунен пейзаж вместо улици, много котки и кокошки, и обработват мрамор наблизо? или? дърва?? или не си познавам съседите? Така де, аз нали се прибирам с автобус, който минава през населената с хора част на края на света, и слизам чак като тръгне да се връща обратно към нея. На ръба между цивилизацията и кокошките. Не, че кокошките са лошо нещо. Автобуса има навика да е празен, когато слизам, а аз имам навика да съм мелодраматичното тъмблър хлапе, което тотално не можа да измисли тема за интересен пост(не ме убивайте, от четвъртък до неделя все ще ми се случи нещо интересно, ще публикувам пияна поезия? и може би онова проучване с мисджендърването, което се каня да направя в друг град от известно време насам...). Прощавайте.

:)))

Въведение и малко музика

Представа нямам какво правя в момента?????
Йо, това е Джим(който е много възможно скоро да си смени името)(отново)(не се отчайвайте от мен отсега, става по-зле). Ъъ. На седемнайсе съм, югозападно разположен в нашата прелестна страна, по природа лигльо, звездите ме пишат лъв. Равр. Синеок съм, сега като се замисля не знам защо споделям това, ъъъъъ, също така съм рус? Поне повечето време. Накратко казано, гиздав трансджендър момък :P Пиша странни разкази за гейове, но няма да ви доставя този трагизъм. От друга страна, този блог може да съдържа:

• снимки на котки
• рецепти(които наистина недейте да следвате палил съм тиган)
• некомпетентни ревюта на албуми или филми, евентуално на книги?
• още снимки на котки
• селфита(нарцис съм все пак)
• препратки към гръцката митология, магийки, снимки на полянки
• феминизъм
• тва като споменах пригответе се за супер много рантове
• и може да прасна някоя статийка със своите познания на психически нестабилен единадесетокласник

Ако ме следвате в аск.фм, може и да сте подготвени. Ако не, well, it's better than an opera(или не).

Сега като свърших с официалната част(да си имам официалното....), и понеже три дни бях на път и имах време да посвърша малко работа(т.е да изслушам точно два албума не ме гледайте така), та заповядайте две некомпетентни ревюта, съответно на поп-рок група и на ...деткор?метълкор?ъм?? група. Също така, структурата на това изречение официално отиде по дяволите. Наздраве.

ALL TIME LOW - Future hearts

 Да започна с това, че не трябваше да имам очаквания към този албум. Don't panic(2012) беше силен и оттам и надеждата ми да се надскочат с настоящия, ама... уф. Толкова зле подреден албум не беше ми попадал от време насам. Да, това не са Флойд, знам, но пък толкоз некадърно, чак се учудих. Отварящата Satellite щеше да е чудесна за към финала, пък следващата щеше да е чудесна за.... всъщност за нищо, какво по дяволите е това. Something's gotta give и Kids in the dark предвидливо ни ги бяха пуснали по-рано, нали са по-"представителните" песни от албума, и нататък е, знам ли. Слушаемо е, сега, да не ви лъжа. Има приятни попадения, има и недомислици, но от всичките парчета единствено Missing you, Don't you go и Cinderblock garden звучат като ATL. И готината изненада е Dancing with a wolf. Направо ме отвяха с тази, да не беше гарнирана с The edge of tonight обаче. Здравейте, ние сме All Time Low, а вие слушате Radio City. (Това съвсем не е обида към радио Сити. Но пък съвсем, съвсем си е обида към ATL). Финалната песен е недомислена, можеше да бъде нещо епично...  (6.5/10)

SWORN IN - The lovers/The devil

 За това също имах надежди, оправдани обаче. Супер груб и, с извинение за израза, ама истерясал албум, не можах да му се нарадвам и го превъртях четири пъти. Край на лирическото отклонение, наистина са се справили завидно добре? Имайки предвид колко е трудно да се надскочи такъв зверски дебют, а са успяли. Кратко мнение за албума - уха, удължено - доста извратена музика, все ги навикват, че им били детински текстовете, ама кой ти слуша текстове при такива вокали, да бъдем реалисти :D Чистите вокали продължават да са ненужни специално при тази група, но нека, това май ми е единствената забележка към целия албум? Pocket full of posies беше най-красивото нещо, случвало се на слуха ми тия месеци, останалите откровено не изостават, абе, уха.   (9/10)

Държа да отбележа - не съм метълист! Също така не съм експерт в който и да било музикален аспект, аз съм си лапе, не ме изяждайте.

Май е това за тая приятна вечер :)